В съзнанието на българите, които пазят и почитат паметта на предците си, датата 6 септември е символ на обединението на изстрадалия ни народ, съхранил вярата и идентичността си през петвековния османски гнет. След Освобождението в края на Руско-турската война 1877-1878 г. и възстановяването на България в етническите ѝ граници, радостта на българите е кратка – от 3 март до 13 юли 1878 г., когато на Берлинския конгрес Великите сили разчленяват освободената българска земя.
С относителна независимост са обособените Княжество България и автономната турска провинция Източна Румелия, а географските области Македония и част от Одринска Тракия са върнати на Османската империя. Кралство Сърбия придобива населените с етнически българи земи около Пирот, Ниш и Враня, а Кралство Румъния се сдобива със Северна Добруджа. Седем години по-късно, на 6 септември 1885 г., Източна Румелия се присъединява към Княжество България, за да заличи несправедливостта спрямо разделения ни народ на юг и на север от Балкана.
И днес тази паметна дата напомня за силата на българския дух, но и поставя редица въпроси. Опазихме ли завещаното от предците ни да останем обединени, за да бъдем силни и да отстояваме това Съединение? Единни ли сме – на дела или само на думи? След 139 години какви са ценностите ни – да бъдем страна на духа или на материалното благополучие? Кое ни обединява – любовта или осъждането?
Впрочем това, което обединява българите са добродетелите, общите каузи.
Сред тях са засаждането на дървета, доброволчеството, любовта към децата, грижата за животните и природата. Често сме били свидетели как състрадателни сърца за кратко време се обединяват и събират средства за болно дете или бедстващи хора...
И ако в годините след Съединението дарители са били заможни и предприемчиви българи, то сега такива са обикновените хора, които по християнски са готови да дарят и последната си риза за ближния.
Има ги сред нас, и това, което ги движи е любовта. Правят го тайно, без излишни думи и очаквания за благодарност. Други спасяват хора по време на наводнения или гасят пожари, като 19-годишния Светослав Димитров от Свиленград, който едва не загуби живота си при пламъците в Сакар планина, преди малко повече от месец.
Примерът им е заразителен и вдъхва вяра в доброто, в бъдещето на страната ни, за разлика от политическите пристрастия и убеждения. Именно тези дребни и безполезни никому страсти затриват човешкото в човека и насаждат разделение и противопоставяне сред народа ни.
"Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои", четем в Евангелието от Матей (Мат. 12:25).
Примерите ги виждаме всеки ден, но въпросът е, искаме ли да следваме градивното и любовта или е по-лесно сляпо да вървим след разрушителното отрицание и да се делим.
А политиците ни доста се трудят в това отношение, затова и нямат кой знае какъв електорат. Сякаш по-лесно е да видят сламката в окото на брата си, отколкото гредата, унищожаваща зрението им. Затова и все по-малко хора се "връзват" на обещанията им. Човешко е… но не и спасително – нито за държавата, нито за народа ни.
Вижте още:
На специална церемония в президентството днес, 4 октомври, държавният глава Румен Радев ще връчи отличията на лауреатите на президентската инициатива Награда „Джон Атанасов“ за 2023 година. Церемонията по награждаването е в деня, в който се навършват 120..
Днес отбелязваме 115 г. от рождението на Марин Големинов – един от най-значимите български композитори. Акад. Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Получил музикалното си образование в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди,..
През уикенда развалините на римската колония Улпия Ескус ще приютят античен фестивал под наслов „УЛПИЯ ЕСКУС MMXXIII". На 23 септември за първи път от векове, по улиците и пред храмовете на един от най-бляскавите някогашни градове по поречието..
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно
Облачно