Само след ден започват най-важните състезания за спортисти с увреждания от цял свят – Параолимпийските игри в Париж 2024. За четвърти път в такъв престижен форум се включва Стела Енева в дисциплината хвърляне на диск за състезатели с двигателни увреждания.
През тази пролет Енева спечели квота за участие в Параолимпийските игри във френската столица, след като се нареди на 6-о място на Световното първенство по лека атлетика за хора с увреждания в Кобе, Япония. Така тя си осигури участие в четвъртата си параолимпиада, след Атина 2004, а после Пекин 2008, където печели сребро на диск и Лондон 2012, в която завоюва сребърни медали в хвърлянето на диск и в тласкането на гюле. След това обаче Стела слиза за 9 години от спортния подиум. Причината е допинг скандал, който ѝ отнема състезателните права за 4 години. Това обаче не е сломило духом трикратната ни сребърна олимпийска медалистка. В себе си тя носи заряд на победител и това не остава незабелязано от треньорите и медиите.
Пръв ръка ѝ подава треньорът Георги Секеларов. Въпреки че на 27-годишна възраст много хора се отказват от спорта, а тя тепърва трябва да навлиза в състезателната кариера. Но нито възрастта, нито физическите затруднения не са в състояние да откажат Стела от пътя към победата. Рядко дори в параолимпиадите участват атлети с толкова сериозни физически недостатъци. Още в детството на Стела се наложила ампутация и на двата крака, заради вродена малформация. Днес тя е пример за това как духът надделява над материята и това е посланието ѝ като спортист към всички здрави, но и към хората с увреждания в България.
Казва, че на спорта дължи всичко – благодарение на него се калява и изгражда навици. Спортът е изградил у Стела и една особена философия, която тя иска да предаде на сънародниците си. На първо място иска да покаже, че всеки труд си заслужава – само с труда човек изгражда име и става личност, но по пътя е важно и да пожертва част от себе си – от времето и от личното си спокойствие. "Без жертви няма как просто така да спечелиш нещо" – казва Стела Енева и понякога се ядосва на хора, които се смятат за жертва на физически недостатък и смятат, че всеки трябва да им помага. Спортът е показал на Стела, че първо трябва да дадеш от себе си, за да получиш в замяна.
"Затова препоръчвам на всеки да спортува, без значение дали иска да постига професионални резултати, или просто го прави за удоволствие" – казва Стела Енева и продължава:
"Аз съм амбициозна още от дете и винаги искам да стигам докрай и да опитам дали нещата наистина не стават. Пък много хора си казват, че навремето са могли да направят нещо, но дори и не са опитали. Затова аз съм на този принцип, че всичко трябва да се изпробва и чак тогава човек да реши дали ще се откаже. Още в началото бях разпределена в такъв клас сред хората с увреждания, в който бях много необлагодетелствана от гледна точка на това, че имаше хора с един ампутиран и един здрав крак, или пък с два здрави, но изкривени крака. Преминах през три групи, а целта е да намериш в спорта самия себе си, да се чувстваш по-добре и да бъдеш равнопоставен с всички други състезатели. При нас в тази дисциплина (хвърляне на диск) има дълголетие, стига да се чувстваш пълноценен, можеш да хвърляш и до 60 години. Но трябва да си покриеш нормативите, защото както при здравите, така и ние трябва да бъдем допуснати до параолимпиадата."
Подготовката за настоящата параолимпиада Стела започва почти на шега, когато отива на терена само за да тества спортната си форма. В Спортната академия попада на Тони Велков – добър треньор и опитен състезател. Така за година и половина с ежедневни тренировки Стела Енева отново влиза в добра форма и е готова за състезание:
"Различното сега е, че все повече хора с увреждания имат интерес да участват в олимпийските състезания. Спортът се развива и става все по-популярен. Има много зрители, които следят състезанията. Имах желание да участвам и в олимпиадата в Токио, но ме спря тогава пандемията. Дали човек е с увреждане или е здрав, в спорта всички са равнопоставени, защото и при здравите има доста травми. Едни са с поставени пирони, друг се състезава със скъсани връзки, затова такива хора са почти инвалиди, но не като нас – в пълна степен. Примерно за хвърлянето на диск, ако 70 м хвърля здравият, при нас е наполовината. Това ме кара да казвам, че ние сме напълно равнопоставени със здравите дискохвъргачи. Но е вярно и че при нас усилията са много повече, по-трудна е и самата обща физическа подготовка. В крайна сметка най-важно е да запазиш спокойствие и вяра в себе си. В спорта е важно да не се търси само материалното в постиженията, а и да се наслаждаваш на това, което правиш."
По време на олимпийските игри в Париж Стела Енева е подкрепяла духом всеки от нашите спортисти. Казва, че е много важна енергията на всеки един от нас, която изпращаме към спортистите и тя им помага, когато се качат на подиума. "Няма как да си сам, винаги ти трябва екип от хора с теб. И една малка думичка, дори само едно "обичам те" може да те вдигне духом и да направиш велики неща" – казва Стела Енева.
Вижте още:
Снимки: Facebook / Stela Eneva, ЕПА/БГНЕС, Ройтерс
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Неотдавна австрийският град Залцбург присъди най-висшето си отличие в областта на изкуството и културата на композиторката от български произход..