Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По съседски: Събития с балкански адрес

В Турция и Гърция очакват по-добър добив от маслини


Реколтата от зехтин в Турция ще е рекордна. Интензивният цъфтеж на маслиновите дървета обнадежди още напролет производителите след слабия минал сезон, който рязко повиши цените на зехтина на местния и чуждия пазар и доведе до значително свиване на потреблението. Новините за залавяне на фалшив зехтин се превърнаха в постоянна тема в турските медии през изминалите месеци. Експерти, цитирани от Анадолската агенция, очакват добивите да надминат дори благоприятната за сектора 2022 г., когато са били произведени 420 000 т зехтин в Турция, докато през миналия сезон бе едва 240 000 т.  От средна до добра се очаква да е маслиновата реколта и в Гърция, съобщи агенция АНА-МПА. Прогнозата е за 250-280 000 т, казва председателят на Националната междубраншова организация Манолис Янулис. Миналата година добивът е бил 130 000 т.

Хърватите и мюсюлманите в Босна и Херцеговина искат да са в ЕС, но сърбите не


71,2% от гражданите на Босна и Херцеговина са за влизане на страната в ЕС. Поддръжката е по-силна в Мюсюлманско-хърватската федерация – 83,8 на сто. В Република Сръбска само 48,3% биха гласували с "да" на референдум за влизане в ЕС, сочи проучване на Дирекцията за европейска интеграция на Босна, цитирано от агенция HINA. След  войната от 1992-1995 г. страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно със сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани и хървати. Около 40% от запитаните вярват, че Босна ще се присъедини към ЕС след 10 години. Почти 25 на сто смятат, че страната никога няма да се присъедини. Сараево получи условна зелена светлина за начало на преговори за членство в края на 2023 г., но не покрива критериите за държавен интегритет между общностите.  

Румъния договаря с ЕС разрешение за по-висок бюджетен дефицит

Марчел Чолаку

Румънският премиер Марчел Чолаку заяви, че е обсъдил с председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен споразумение за бюджетния дефицит на страната за 7 години, съобщи телевизия Digi24. "Обясних много ясно, че искаме това, защото най-големите инвестиции предстоят през 2025 г. и 2026 г. Както знаем, Националният план за възстановяване и устойчивост има срок до края на 2026 г. по отношение на инвестициите", заяви в Брюксел Чолаку. Националният план за възстановяване и устойчивост на Румъния предвижда финансиране от ЕС за 28,5 млрд. евро. 14,9 млрд. са заеми, а 13,6 млрд. са грантове. По много от проектите в плана съфинансирането от румънската държава е между 40 и 60%. Бюджетният дефицит на Румъния превишава изисквания от ЕС 3% праг още от предпандемичната 2019 г., когато е 4,8% от БВП.

След канцлера Олаф Шолц и президентът Еманюел Макрон отива в Белград

Александър Вучич и Еманюел Макрон

Френският президент Еманюел Макрон ще посети Сърбия на 29 и 30 август. Визитата ще "препотвърди подкрепата на Франция за евробъдещето" на Белград, съобщи AFP. След официалното посещение в Париж през април на сръбския президент Александър Вучич, новата среща ще даде възможност двамата президенти да обсъдят въпроси от икономиката, здравеопазването, енергетиката, културата и изкуствения интелект, огласи Елисейският дворец. През пролетта Макрон заяви, че бъдещето на Сърбия е в ЕС и "никъде другаде". Той призова Косово и Белград да изпълнят ангажиментите си и да "отидат по-далеч" към нормализиране на отношенията. В началото на август Франция осъди "зачестилите едностранни действия на косовските власти". Сърбия не признава държавата Косово, като ЕС е посредник в преговорите между Белград и Прищина. 

Гърция ще се бори срещу жилищната криза с пари, очаквани от ЕС


Правителството в Атина търси как да използва празните близо 600 000 къщи и апартаменти, за да увеличи предлагането на жилища и да спре растежа на цените. Премиерът Кириакос Мицотакис ще представи план за това на 7 септември при откриването на Солунския панаир. Управляващите вече обявиха втори етап на програмата "Моят дом", която е предназначена за субсидиране на младите домакинства. Идеята е Фондът за възстановяване и устойчивост на ЕС да осигури 1,7 млрд. евро за това. Атина иска и да разшири възрастовата граница на получателите на помощта до 50 години вместо сегашните 40. Правителството смята проблема за спешен, защото цените на имотите правят покупката и наемането на жилище непосилно. Властите смятат също и че празните имоти са поле за укриване на данъци, пише в-к Kathimerini.

Съставил: Иво Иванов

Снимки: ЕПА/ БГНЕС, EPA-EFE, АФП,dimokratiki.gr

Още от категорията

Образувано е първото дело за частично касиране на изборите

Първото дело с искане за частично касиране на изборите вече е факт. Малко след като "Има такъв народ" внесе искане за оспорване на законността на избора за народни представители в 52 секции на предсрочния парламентарен вот на 27 октомври, от..

публикувано на 08.11.24 в 16:54
Бойко Борисов

Лидерът на ГЕРБ е възмутен, че вицепрезидентът е определила парламента като "нелегитимен"

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов призова президентската институция да се извини за изразената позиция от вицепрезидента Илиана Йотова, поставяща под съмнение легитимността на предсрочните избори на 27 октомври, ако ли не - да оттегли указа за..

публикувано на 08.11.24 в 13:27
Тошко Йорданов (в средата)

ИТН събра повече от необходимите подписи за частично касиране на изборите

„Има такъв народ“ вече са събрали 67 подписа и внасят жалба в Конституционния съд за частично касиране на изборите от 27 октомври тази година. На пресконференция, в сградата на Народното събрание, Тошко Йорданов, председател на парламентарната..

публикувано на 08.11.24 в 11:41