Близо хиляда деца от повече от 20 страни откликнаха на призива на Изпълнителната агенция за българите в чужбина с думи, четка или песен да разкажат за своето любимо място в България – там, където се чувстват най-щастливи. Пресъздавайки красотата на природата, забележителни местности и оцелели през времето културни паметници, те се докоснаха и до българската история и преданията на своя род.
На церемония в Националния дворец на децата Изпълнителната агенция за българите в чужбина връчи годишните награди в конкурсите за литература, рисуване и песен за деца и юноши от българските общности в чужбина.
"Когато през 1994 г. по идея на големия наш писател Стефан Гечев основахме литературния конкурс най-напред с името "Знай своя род и език", го направихме с цел да върнем емоционално в България нашите деца в чужбина – тези, които са родени там или току-що са заминали – заяви изпълнителният директор на агенцията Райна Манджукова. – Те не са избрали този път, а техните родители, баби и дядовци, в случаите на историческите общности дори далечните предци, в чиито сърца обаче е останала България и са предали това знание на своите деца. И ние трябваше да протегнем ръка на хората навън, които искат да имат връзка с родината. Можеш да бъдеш българин и полезен на България независимо къде се намираш, затова и нашите конкурси са посветени именно на това да приобщаваме децата към българския дух и традиции от най-ранна възраст."
Райна Манджукова казва, че благодарение на конкурсите вече са отгледани поколения, свързали своята съдба с България.
"Най-важното дори не е темата на конкурсите, а това, че нашите деца в чужбина вече 30 години изразяват своята любов към България чрез есета и разкази в началото, а по-късно и чрез рисунки и песни – добавя тя. – И тъй като вече имахме много рисунки с български планини, с българското море, много разкази на тема "Защо обичам България", през т.г. провокирахме децата да се поровят назад във времето и да видят къде са техните български корени, какво знаят за мястото, откъдето са дошли техните близки, да потърсят в съкровищницата на своите баби и дядовци изгубени песни."
Осемгодишната Бояна Илиева, която спечели поощрителна награда за живопис, идва от град Мерида в Мексико.
"Аз съм нарисувала един кукер, който танцува за свободата на България. Знам, че българските кукери танцуват, за да си отидат лошите неща. Вярвам, че е така", казва на чист български, на който говори с майка си и с баба си. В България най-много обича да ходи в Перник.
"Защото там е къщата на прабаба ми – продължава Бояна. – Интересното е и че мога да виждам какво преди е правила баба ми – смешното е, че винаги пазеше боклука." А дали не е от някое куче или коте? "Майка ми имаше едно куче, което баба ми не харесваше и го занесоха до планината, но то пак се върна", отговаря тя.
Макар и да участва в рисувателен конкурс, мечтите на момиченцето далеч надхвърлят представата денят му да минава пред статива или компютъра. Желае като порасне да дойде в България, за да работи...
"Астронавт. Защото много ми харесва да смятам, а когато си астронавт, трябва да смяташ. И защото много ми харесват планетите и звездите. Всяка нощ виждам звездите. Мисля, че на някоя планета има хора и искам да отида да видя. Когато се срещна с тях, ще ги попитам искат ли да бъдат моите приятели. За нашата Земя ще им разкажа, че тук е много хубаво, че всички хора говорят на различни езици, но се разбират."
Димитра Митева – на 16 години, ученичка в Българското неделно училище "Св. Климент Охридски" в Лимасол, завоюва втората награда в категория "Живопис".
"Нарисувах момиче, което би трябвало да представя България – разказва тя. – Отгоре, на небето, е бялото на знамето, после са зелените дървета, планини и най-накрая – различни шарени цветя, а до тях е Черноморието. Аз съм от Карнобат, но от 6 години не съм се връщала и ми е домъчняло. Мислейки за него, реших в тази рисунка да представя и моя роден край. И тъй като Карнобат е част от област Бургас, затова нарисувах Черно море. Повечето ми роднини са там и са ми разказвали истории. Винаги се опитвам да се придържам към своите корени и да научавам нови неща за България."
Момичето говори с гордост за българското училище в Лимасол, което, по думите й, цели да запази българските дух и култура.
"Нови ученици видяха моята рисунка и решиха и те да участват в конкурса – казва Димитра. – Вярвам, че догодина още повече деца ще усетят вълнението да пътуваш в България. Моето училище ни помага да се развиваме духовно и ни кара да се радваме на всяко наше постижение, което ще ни докара до големи върхове. Според мен с годините ще станем едно от най-добрите училища в Кипър и ще се разчуе навсякъде."
Графичен дизайнер в родината – така вижда бъдещето си Димитра: "България в моите мечти е място, в което можеш да покажеш себе си, да се чувстваш вкъщи, защото тя е нашият дом и нашата майка родина."
Дарина Генова от украинското село Ореховка в Болградски район, Одеска област, спечели сърцата на журито с "Поуката на мама". Благодарение на облечените в стихотворна форма думи, които може да роди единствено любящо майчино сърце, тя получи Гран при в литературния конкурс.
Какво е щастие попитах мама аз,
какво да правя, за да си го имам.
Започна майка ми един разказ
да зная аз да давам, не само да взимам.
Бъди достоен ти навред човек,
бъди приятелка ти хубава, добра.
Да мога аз да се гордея с теб,
че ти си моя скъпа дъщеря…
Село Ореховка, наричано още Пандъкли, е родно място на виден български политик от следосвобожденската ни история.
"Пандъкли е родното място на Александър Павлов Малинов, министър-председател на България – разказва Дарина. – Много се гордея, че съм от Ореховка и съм израснала в селото, в което той се е родил и е живял. На нашата улица дори в чест на Александър Малинов има паметник. Ние ходим често там и слагаме цветя. Училището ни носи неговото име и там е поставена паметна плоча."
В селото има също българско просветно училище, в което децата всяка седмица изучават български език и литература. Но сега в Украйна се води пълномащабна война и всеки ден учебните занятия се пренасят в бомбоубежището.
"Много е страшно – споделя Дарина. – Често ходим в Одеса – там живее майка ми. През прозорците се вижда как хвърчат ракети, самолети. От самото начало беше много страшно. Исках нашето семейство да излезе от страната, но сетне се задържахме тук и вече малко свикнахме. Страхуваме се, но се адаптираме към цялата военна обстановка. Ходим на училище, а когато сирените засвирят, се спускаме в бомбоубежището – всеки ден по няколко пъти. Там се пазим от ракетите, там провеждаме и учебните занятия. Пеем, разказваме, рисуваме. Играем и настолни игри – всичко за децата е направено."
Сякаш за да подслади злощастието, стоварено върху украинския народ, Дарина прави торти с глазурени украси. И мечтае да изучи някой ден сладкарското изкуство в България.
Снимки: Диана ЦанковаСънародници отбелязаха с тържество първата година от засаждането на български рози в парка “Куинс Гардънс” в лондонския квартал Бромли. Цветята са дарени от българите в Лондон, съобщи на сайта си Посолството на България във Великоритания...
Само на няколко километра западно от границата между Гърция и Албания и на около 40 километра от областния център Корча (алб. Korçë ) е разположен албанският град Билища (алб. Bilisht ). Част от градската интелигенция там е Лазо Нестори –..
Радослава Недялкова от Милано е избрана за "Българка на годината-2023" сред номинираните 24 наши сънароднички от 19 държави. Отличието на името на Св. Злата Мъгленска беше връчено днес на тържествена церемония в УНСС в София. Радослава Недялкова е..