Въпреки че на "Дунав мост" в момента се извършва ремонт от българска страна, благодарение на добрата координация трафикът по него не само не е намалял, а дори е нараснал с 24-25% за леките автомобили, като нараства и за камионите. Това съобщиха на 2 август в Русе българският служебен премиер Димитър Главчев и служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова. Те посетиха "Дунав мост" и фериботния комплекс в Русе, за да инспектират работата по ремонта и да видят дали са възможни решения за улесняване на преминаването на българо-румънската граница при Русе-Гюргево.
Ремонтът напредва добре – констатира Димитър Главчев. Той е получил уверения от изпълнителя на реновацията, че работата по моста може дори да приключи по-рано от заявения срок от 2 години.
Инспекцията на Главчев стана в контекста на разговорите от последните дни, свързани с интензивния трафик на ГКПП "Кулата" и на други входно-изходни точки на България и натиска на транспортните превозвачи за решения. Служебният премиер обяви, че ден преди визитата му в Русе е била намерена политическа воля, за да бъде разделен трафикът на товарни камиони от ЕС от този с произход извън ЕС. Очаква се на 8 август 2024 г. експерти в Министерството на транспорта в София да обсъдят как това решение да бъде реализирано на практика. Според служебния премиер това ще облагодетелства българските граждани, включително на Дунав мост при Русе.
Двамата членове на българското правителство говориха и за нуждата от отваряне на фериботна връзка между Русе и Гюргево, която би могла да поеме 20-30% от товарния трафик по моста. По думите на Главчев, от българска страна всичко е готово - има инфраструктура и оператор на ферибота, и той може да бъде пуснат дори една седмица след вземането на решението за това. Премиерът посочи, че за да се случат тези неща - фериботи и мостове – трябват две страни, и по отношение на ферибота между Русе и Гюргево явно топката е в румънската страна.
"Що се отнася до ферибота (Русе-Гюргево), за нас е много важно той да бъде реализиран. Имаме уверение, че до края на септември той ще бъде пуснат. Разчитаме дори на това, защото, както каза министър-председателят, това ще означава 20-30% облекчаване на тежкотоварния трафик (по Дунав мост), който ще ни е нужен и през следващия летен туристически сезон"– поясни на свой ред служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова.
В контекста на намеренията на българските власти да разделят тежкотоварния трафик според произхода му – от ЕС или трети страни, си струва да знаем, че в Румъния тази мярка съществува от февруари т.г., като преди да се приложи на национално ниво бе първо тествана на две от най-натоварените митници - Надлак (границата с Унгария) и Гюргево (границата с България).
Трафикът между България и Румъния очевидно ще продължи да нараства в бъдеще. Показателно за това са и намеренията на румънската Национална компания за инвестиции в пътната инфраструктура да изгради нова магистрала или скоростен път между Букурещ и Гюргево. През юли беше отворено общественото обсъждане за този проект, като една от темите за дискусия е дали да бъде изградена магистрала или скоростен път, но и в двата случая става въпрос за шосе с три ленти в едната посока и разликата е най-вече в ширината на аварийната лента.
Този магистрален път би трябвало да се свърже с бъдещия нов мост при Русе-Гюргево, който на свой ред би трябвало да е свързан с изгражданата нова пътна връзка между Русе и Велико Търново.
Развитието на инфраструктурата в Северна България дълго време бе пренебрегвано за сметка на тази в южната част на страната. Икономистът Димитър Събев обобщи неотдавна в своя блог редица статистически данни, които показват изоставането на "бедния роднина от Севера":
"На Северна България сега се падат 15%, а на Южна 85% от магистралите в България. В историческия и географски регион на Северна България, който заема 44% от територията, днес живеят 34% от населението на страната; там се създават 24% от добавената стойност в икономиката и са регистрирани 44% от българските безработни.
Още по-изразено е разминаването между Север, Юг и София по отношение на преките чуждестранни инвестиции. Към края на 2022 г. те възлизат на 4.8 млрд. евро в Северна и 24.6 млрд. евро в Южна България. Съотношението е 16.3:83.7"– пише анализаторът.
И българските, и румънските власти правят в последно време изявления, че е трудно да се преговаря и постига съгласие с другата страна. Те го правят най-вече в контекста на трудностите, свързани с постигането на съгласие по изграждането на нова инфраструктура и менажирането на вече съществуващата. Вижда се нуждата от усилия, както и хора и организации, които могат да създадат доверие в двустранните отношения и да задвижат нов, позитивен опит в тях. Може би ако и политическите елити, и народите на двете страни успеят с времето да мислят повече за съседите си не в категориите "ние срещу тях", а като общност, ще се случи и голямата промяна в нашите отношения.
Снимки: БТА, БГНЕС
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия четвъртък на ноември се посреща първото младо вино божоле. Традицията вече близо 20 години се..
Министерският съвет одобри проект на споразумение за дарителство между Световната здравна организация и България за предоставяне на доброволна вноска в подкрепа на дейността на организацията в Ивицата Газа в размер на 100 хил. евро. Финансирането ще..
За четвърта година Forbes събира на една сцена умовете зад най-значимите иновации в българската индустрия. По време на събитието, което ще се проведе в Центъра за съвременни изкуства "Топлоцентрала" в София, ще бъдат обявени и победителите във Forbes..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..