Страната ни започва да печели редовно медали на летни олимпийски игри от 1952 г. Първият ро́ден спортист, върнал се с бронз от провелите се в Хелзинки игри, е боксьорът Борис Георгиев. Какъв ще е техният брой от настоящите игри във френската столица, олимпийската ни шампионка в гребането от Монреал през 1976 г. Здравка Йорданова не се нае да предвиди, тъй като в годините досега се е случвало да бъдем приятно изненадани с по-голям брой отличия от прогнозираните.
Човекът, който запалва искрата на страстта към гребането у Здравка Йорданова, е бившият моряк Стефан Стойков, познат на всички като Чарли. Той ѝ предава базовите знания за гребането, а нейна лична треньорка става Красимира Жекова, чийто съпруг Николай Здравков също е известен треньор. Участва на републикански първенства, а още първата година печели шампионска титла за девойки и второ място в четворка. През 1976 г. гребането за жени за първи път влиза в олимпийската програма в канадския град Монреал.
Какви са личните ѝ спомени от подготовката, самото състезание в двойка със Светла Оцетова, провело се на 24 юли 1976 г., спечелването на златния медал и случилото се след това, г-жа Йорданова разказа в специално интервю за Радио България:
"Беше една луда година. 10 месеца, прекарани в подготовка, без възможности за нищо друго, освен за това, за което си си поставил цел. И накрая, когато се получи, първото ми усещане беше за една много тежка работа, която вече е свършена и то добре. И след това вече постепенно започна осъзнаването на това, което е било свършено и спомени за отделни паметни моменти. Често разказваме за това как на английската кралица ѝ се наложи да стои изправена и да аплодира български екип. Лодката на Великобритания, родината на този спорт, беше на 12-та позиция. И понеже след края на състезанието се прави тур за овации и те се подреждат по реда на класирането – 1-2, 5-6 и във втора редица 7-8 до 12-ти, тя стоеше на крака на трибуните и аплодираше България и нашия екип."
Докато тече подготовката, в Монреал пристига певицата Йорданка Христова, чийто кратък концерт за спортистите те помнят с признателност.
Възможност да осмисли постижението олимпийската ни шампионка получава при посрещането им на родна земя, когато на летището ги очакват хиляди хора:
"У нас също беше много вълнуващо, защото като пристигнахме имаше церемония по посрещането. Вкъщи ме последва също една тайфа от приятели и познати. И чак на следващия ден, когато продължих да разказвам и исках да им покажа нещо, разбрах, че съм забравила част от багажите и се върнах да си ги взема".
На всеки участник в Олимпиадата Канада подарява по едно кленово дръвче, което Здравка не взима, както отпътувайки от Монреал, така и при връщането си у нас, за което съжалява, тъй като това би бил един чудесен символ и спомен за постижението им. То обаче е увековечено в мемориален парк, изграден около олимпийския стадион в Монреал. Тя разбира това години по-късно, когато пътува отново до там, за да покаже на сина си мястото, където е станала шампион:
"Върху едни огромни медни плочи са изписани имената на всички шампиони от онази олимпиада по спортове. Разбира се, сред тях е и моето име и тъй като имам близки, които живеят там, бяха ми изпратили снимка с текст, че когато им стане много тъжно, отиват там да се докоснат до името ми и да се зареждат с енергия."
"У нас твърдят, че сме голяма ценност, че сме герои и така нататък, но никой не мисли за историческата памет" – казва с огорчение Здравка Йорданова и споделя, че това пътуване, както и много други, в които вижда подобни паркове на олимпийската слава, провокират желанието ѝ и у нас да има подобно място, от което да научваме повече за наши спортни звезди от различни поколения, достигнали до най-високото отличие за един спортист – олимпийския медал:
"Първоначалната ми идея беше това да се случи между Националния стадион и Министерството на спорта, като някаква естествена връзка. При това и естествените дадености там го позволяват. Алея съществува и тя би могла тематично да се изгради в този вариант, като аз лично си представях долу при стадиона да има нещо като малко площадче и някакъв постамент, на който да стои олимпийският огън по време на щафети. Там биха могли да се извършват церемонии по изпращане и посрещане на олимпийска делегация, различни други събития. На това място функциите му биха могли да бъдат много полезни и да бъде интересно не само за софиянци, за българите, но и за туристи, които посещават страната. Смятам, че изграждането на такава алея просто е задължително."
Обособяването ѝ на посоченото място не налага и никакви инфраструктурни промени, тъй като алеята няма да бъде на пътното платно, а на съществуващия тротоар.
Снимки: БГНЕС, Национален музей на спорта, личен архив на Здравка Йорданова
НАТО ще разгърне 10 000 войници, 17 кораба, 20 самолета, 1500 бойни машини и артилерия в България, Румъния и Гърция по време на Steadfast Dart 2025. Това ще е най-голямото учение на Алианса за 2025 г. за разгръщане на формированията от Съюзните сили за..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския диктатор Тито, заради българското си самосъзнание. На церемония пред столичния храм “Света Неделя”..
Продължава работата по снегопочистването на територията на София.170 машини обработват със смеси срещу заледяване и избутват сняг по улици и булеварди, съобщи пресцентърът на Столичната община. Работи се по общинската пътна мрежа, Южната дъга на..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на..