На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война създава Княжество България, автономна област Източна Румелия, а цяла Македония и Одринска Тракия остават в османските граници. Това поражда национален идеал за обединение, заради който България води три войни през ХХ в. 15 години след 1878 г. султанската власт отказва да изпълни чл. 23 от Берлинския конгрес, за реформи, които да гарантират човешките права и свободи на българите. Затова те се вдигат на въстание в Македония и Одринска Тракия водени от революционната организация ВМОРО. До прекратяването на въстанието през есента над 26 000 въстаници водят 289 сражения с 350 000 османска армия. Загиват 994 въстаници, избити са над 4690 цивилни. Повече от 70 000 души от 201 разгромени села остават без дом. 30 000 бежанци търсят спасение в България. Неуспехът на въстанието ще доведе до Балканската война от 1912 г.
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..