Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще стъпките от България датира още от 70-те и 80-те години на ХХ век. Това е времето на засилен интерес към фолклора и по-специално към танците и музиката от Балканите и Източна Европа. Тогава в Нидерландия се появява цяло поколение преподаватели по хореография, което изучава и представя на своите ученици танците на Балканите, и в частност българските. За съжаление в България малко се знае и се говори за това в годините преди падането на желязната завеса. Факт е обаче, че хореографи от Нидерландия присъстват на четвъртия Национален събор на българското народно творчество в Копривщица през 1981 г. Спомени от това свое първо гостуване в България пази и Естер Вилемс, по професия хореограф и преподавател по български народни танци в Хага.
Естер Вилемс пътува до България вече повече от 25 години, многократно гостува на събора в Копривщица, а от 1988 г. започва да работи с деца и създава детски ансамбъл с 12 момичета и 12 момчета. Нарича го ансамбъл "Зарове" и с него многократно обменя участия и гостувания между България и Нидерландия. Създава контакти с хора от ансамблите в страната ни. По същото време в Хага е основан и ансамбъл за български хорà "Празник", като неговите хореографи идват в България, за да изучават танците на Тракия и Добруджа. В този ансамбъл участва и Естер Вилемс, а българските носии за танцьорите били изпратени от шопския край. Това накарало бъдещата хореографка да се свърже завинаги с българските ритми, а и със своите колеги от цяла България. "Имам силна връзка с Илиана Божанова, тя води ансамбъл "Войводинци" от с. Войводиново, близо до Пловдив" – казва ни Естер Вилемс:
"Тя много пъти ме е канила в България, аз също я каних да прави хореографии за моите деца и от там работим много заедно и създадох ансамбъл "Младост", с който гостувах в България през 2014 г. Представиха голяма музикална програма с изпълнения на живо. Програмата се наричаше "Никой не е по-велик от хляба". Представяхме танци от Добруджа, с пускане на жито в земята и завършвахме с ритуала Жътва в Шопския край. Също с Весела Генчева водехме една група, която се казва "Хорце" от Габрово, след това обменяхме гостувания с "Ръченица" на Димитър Дойчинов, след това в Сливен, с групата на Константин Константинов, с Маги и Тончо Кисьови, а след това с ансамбъл "Габровче" от Габрово на Лъчезар Захариев" – изрежда контактите си Естер Вилемс.
Естер се среща с българските хорà, когато е едва на 19 години. Казва, че по това време в Нидерландия голям хит са танците от Балканите, от Армения, Израел и др. страни. Но тя винаги различава музиката от България. "Усещах я като голяма и драматична история, изразена с музика. Специално когато свиреха гайдите, откривах нещо тайнствено в този звук" – казва Естер Вилемс.
"При танците вие използвате много и различни движения с краката и ръцете. Това е трудно. Когато си млад, търсиш някакво преживяване, да научиш нещо ново и непознато, а българският фолклор беше по-труден, в сравнение с танците от Гърция и Румъния и избрах предизвикателството. Така аз станах преподавател специално за български хорà. Тук искам да изкажа благодарност на проф. Николай Цветков и доц. Георги Гаров, двамата са от Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Те ми дадоха възможност да уча, с подкрепата на държавата. Записах се там през 2017 г. и завърших през септември 2021 г. Това беше голямо приключение за мен – на 65 години да бъда студентка в България. Учех задочно, защото хореографията е моята професия и трябва да се издържам от това в Хага. Освен с преподаване на български мигранти при нас, сега работя като официален хореограф в българското училище "Св. Кирил и Методий" в Хага. Работя и с много чужденци, които проявяват интерес и заедно създадохме любителска група само за български хорà.
Понякога в групата ни идват и българи мигранти, пробваме да направим заедно хоротеки, но танците на холандците са различни. Заради съществуващите обработки на български хорà, при нас си мислят, че това са автентични български хорà, а всъщност танцуват осъвременен вариант, обработен фолклор. Сега много от танцьорите имат възможност да идват повече в България, за да видят истинското хоро, имат интерес да видят това, което аз им показвам – оригинала. Танцът, стъпките, ритъмът – те са част от истината за душата на българина, те са неговата история."
Естер Вилемс е посветила много часове от живота си, за да изучава и да преподава стъпките и да прави хореография с танците на България. Всяко гостуване у нас е голямо преживяване за нея, обича да се връща в България най-вече заради хората:
"Лесно е да кажа какво обичам най-много от България – обичам миризмата на въздуха у вас, обичам природата и особено много обичам хората! Когато като чужденец дойдеш тук, влезеш в някое кафене и кажеш кой си, откъде идваш и показваш, че малко говориш български, тогава лицата на българите грейват и към тебе тръгва цяла вълна от гостоприемство. Те ме посрещат като свой близък. Това никога не можеш да го срещнеш в Холандия и много ми липсва в моята страна".
Снимки: личен архив на Естер Вилемс, facebook.com/zoradenhaag
Международен фестивал "Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство" се открива днес и ще продължи до 16 юни. В събитието, с организатор Сдружението за исторически възстановки "Филипопол" се очакват участници от България,..
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...