Сигнал за въздушна тревога прекъсна за кратко дискусиите във втория ден на Деветнадесетата Световна среща на български медии, организирана от БТА в Украйна. Делегатите на форума – журналисти от 18 българоезични медии по света – днес гостуват на Болград, един от украинските градове със сериозно българско присъствие.
"Това, че вие днес сте тук, свидетелства, че Украйна и ние, бесарабските българи, трябваме на света и трябваме на нашата прародина – България“, каза директорът на Болградската гимназия "Г. С. Раковски“ Снежана Скорич при посрещането на участниците в срещата – с погача, по стар български обичай. - Подобни срещи градят основа за укрепване на украино-българските връзки за съхраняване и развитие на родния език, култура и традиции", допълни тя.
Медиите можем да бъдем полезни с повече информация, подкрепа, помощ в името на това Болградската гимназия "Г. С. Раковски“ да пази знанието за род и език – каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев в учебното заведение където се състоя вторият панел от медийния форум, озаглавен "Знанието за род и език в българските медии".
Медиите могат да са полезни с прагматични неща, като задават въпроси, свързани с теми от значение за училището – посочи още Кирил Вълчев и даде конкретен пример с необходимостта да се популяризират конкурсите на МОН за подновяване на присъствието на учители от България, както и на усилията на България и на Украйна да уредят статута на училището.
Медиите са важни и за още нещо: "Да бъдат намерени спомоществователи, но най-вече да бъдат ангажирани българските институции за организиране на лагери през ваканциите на децата от Болградската гимназия, които да подобряват своя български език и да опознават България, нейните забележителности и история. А за това наистина трябва по-траен ангажимент. И мисля, че медиите бихме били полезни, ако задаваме по-често въпроси за организирането на такава помощ“, посочи Кирил Вълчев, цитиран от БТА.
Ролята на медиите е много важна, за да се запази знанието за българския език и история, и всичко, което ни обединява като българи, смята Ясен Дараков от BG VOICE (САЩ), който бе модератор на втория панел "Знанието за род и език в българските медии“ от 19-ата медийна среща.
Сънародниците ни по света издават медии на български език и това, по думите му, е най-елементарният начин да се запази жив езикът ни. Дараков не скри удивлението си, че българите в Украйна – вече 7-мо или 8-мо поколение – говорят много добър български език. "За съжаление, не може да се каже същото за българите в САЩ", добави той.
Всяка от медиите прави това, което ѝ е по силите и което смята за правилно, защото с днешна дата не може да се каже, че държавата има последователна и целенасочена стратегия относно българите по света и запазването на знанието за българския род и език – такава позиция изказа по време на дискусията директорът на Българското национално радио Милен Митев.
Той сподели, че историите на сънародниците ни зад граница, разказвани от медиите, е добре да бъдат чути както "от хората, които са на власт и могат да вземат решения, така и от цялата ни аудитория, която има нужда да знае повече за това как живеят нашите сънародници по света".
"През 1936 г. е разкрита дейността на Радио България с предавания за чужбина. Още тогава нашите предшественици са осъзнали, че за да се разпространява знанието за България, е необходима специална медия, която да говори както на български, така и на чужди езици", обясни Митев, цитиран от БТА. Той отбеляза, че екипът на "Радио България" разказва за България на 10 чужди езика и на български, а материалите му са достъпни в целия свят.
Директорът на общественото радио призова всички българи, които живеят извън страната, да се обръщат към медиите и да им помагат да разказват техните истории.
Сега историята се променя. Естествено, тематиката и рубриките се сменят. Но смятам, че рубриката с неразказаните истории на хората беше една от най-важните теми на страниците на "Роден край" – посочи главният редактор на вестника на българите в Украйна Дора Костова.
Тя обясни, че изданието разказва дълго носени в сърцата истории за българите, изселени от Крим и други места, за репресираните българи, но също има и рубрики за деца и ученици, методически страници за образование и кандидатстване.
"Болградската гимназия е първото българско учебно заведение изобщо, както за България, така и за Румъния, и за Украйна. От тук са тръгнали хора с голям интелект, с огромно желание да отстояват българската духовност. Винаги, когато престъпваш залите на това учебно заведение, се чувстваш много отговорен пред всичко, което предстои. Трябва да бъдем това трайно свързващо звено между миналото и бъдещето“, каза още Дора Костова, напомняйки думите на Любен Каравелов, че "двата крака на един народ са училищата и вестниците“.
Болградската гимназия "Г. С. Раковски“ получи дарение - книги с историческа тематика от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий“. Генералният консул на България в Одеса Светослав Иванов ги връчи на директора на гимназията Снежана Скорич и се обърна към учениците с думите: "Да ги ползвате, да ги четете и да изучавате историята на България".
А директорът на БТА Кирил Вълчев съобщи две новини – през октомври преподаватели от Софийския университет "Св. Кл. Охридски" ще посетят Одеска област, за да разкажат за възможностите за учене в най-старото висше училище в България: "Така, че да получите едно добро образование, когато се завърнете по родните си места, когато най-сетне в Украйна има мир", обясни Вълчев на присъстващите ученици. Предстои също така Националният пресклуб на БТА в Одеса, заедно с Генералното консулство, да организира едноседмични чествания и други събития по повод Празника на бесарабските българи – 29 октомври.
Участниците в деветнадесетата Световна среща на българските медии поднесоха цветя на паметника на Георги Раковски в двора на гимназията, както и на монумента на българските опълченци в Болград.
Преди началото на дискусията бе отслужен молебен за мир и благоденствие на българите по света. Той се състоя в построения през 1838 г. от бесарабските българи храм "Свето Преображение Господне“ (Спасо-Преображенския събор). Службата водиха настоятелят отец Стефан Турлак, отец Николай и настоятелят на Свято-Николската църква отец Сергей, който се обърна към делегацията на български език:
"Господ да благослови нашия народ и нашата земя, и българския народ и българската земя. Да дарува мир и съгласие."
Вижте още:
снимки: БТА
През 2023 г. в Албания се проведе първото преброяване на населението след официалното признаване на българското национално малцинство през 2017 г. и като българи се заявиха 7057 души. "Преди две седмици Албанският институт по статистика публикува..
Генералният консул на България в Ниш Димитър Цанев подписа две споразумения във връзка с изпълнение на постановление от т.г. на Министерския съвет по програмата за подкрепа на организации на български общности в Албания, Сърбия, Косово,..
Българската православна общност в Чехия покани сънародниците ни в Прага и околността да присъстват на 15 ноември т.г. на представянето на изложбата “Народните будители” в официалната зала на кметството на Прага 12. Тогава ще бъде официално..
Изложба с живопис и скулптура на българския творец Андрей Лекарски ще бъде открита на 21 ноември от 19.00 часа, в посолството ни в Лондон, Великобритания..
Беседа на тема “Защо и как децата да учат български в чужбина?” и среща с училищния ръководител Камелия Конакчиева-Трибулен организира на 23 ноември т.г...