19 юни 2024 година е основополагаща дата за 50-ото Народно събрание на България. Президентът Румен Радев свика новоизбраните 240 народни представители на първото им заседание. С предсрочния парламентарен вот българите определиха в пленарна зала да влязат седем политически сили. Първите шест от тях присъстваха и в предишния парламент, но сега са с ново разпределение на силите, а новата "звезда" е политическата формация "Величие", която ще присъства в НС с 13 депутати.
По традиция първото заседание на новоизбрания парламент се ръководи от най-възрастния сред депутатите. Тази чест този път се пада на Силви Кирилов от партия "Има такъв народ", който със своите 73 години е доайенът сред народните представители. На заседанието си днес депутатите трябва да положат клетва, както и да изберат председател на законодателния орган в България.
Настоящият парламент бе избран след предсрочни избори, които ще останат в историята с изключително ниската избирателна активност – 34,41%. В интервю за Радио България юристът, преподавател по търговско право и бивш председател на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, се опита да разтълкува посланието, което оставиха избирателите с нежеланието да отидат до урните и да упражнят гражданското си право на глас:
"Това е един антирекорд. Показва, че като че ли този модел вече се изчерпа. Трябва да се търси нещо радикално различно. Дали да не се премине към една смесена система, да не е само пропорционална, а мажоритарно-пропорционална система. Това може би е предпоставка за нов смислен политически проект. За такъв се говори около президента, нищо чудно да е дошло такова време, защото това са процеси, които са назрели в нашето общество."
Макар да не е експерт в областта на конституционното право, Огнян Герджиков смята, че мажоритарно-пропорционалната система би дала по-голяма възможност на висококвалифицирани хора от различни области, да се кандидатират и да бъдат избирани за народни представители.
Личността на председателя на Народното събрание е от изключителна важност за функционирането и доверието в законодателната власт в страната, която, заедно с изпълнителната и съдебната, формират трите стълба, на които се крепи държавното устройство на България. В този смисъл проф. Герджиков коментира, че начело на новото Народно събрание трябва да застане юрист, но – по думите му– висококвалифицираните юристи, които влизат в последните няколко състава на парламента, се броят на пръсти. Тази липса се отразява на качеството на законодателството, което е на аматьорско ниво, посочи проф. Герджиков. Качеството на законодателната дейност също така е в основата на големия спад на доверието към българския парламент в последното десетилетие:
"За разлика от всички развити държави в Европа, които имат консултативни органи от специалисти в съответните материи, нашият парламент не си позволява този лукс и нещата се развиват на принципа на чистата самодейност, с лобистки и неграмотни закони. Включително и последната промяна на Конституцията показва една такава въпиеща неграмотност в много посоки и силно се надявам Конституционният съд да не остане безразличен към това."
Герджиков припомни, че в мандата си като председател на 39-ото Народно събрание, подобен консултативен орган по законодателството е съществувал и работил ефективно:
"Той функционираше чудесно, защото точно тогава започнахме да правим сериозна ревизия на законодателството ни, свързана с членството в Европейския съюз, което се подготвяше по това време. Затова беше изключително важно да имаме експертната помощ на специалисти, което се получи и затова мисля, че по онова време законодателството беше доста прилично."
Що се отнася до възможността в настоящия юбилеен парламентарен мандат да се постигнат важните за страната ни цели – влизане в еврозоната и присъединяване на България към Шенген и по суша, проф. Герджиков е по-скоро скептичен:
"Много ми се иска да го очакваме, но ние като че ли по-скоро се отдалечаваме от тези две цели, отколкото да се доближаваме. Това можеше да го постигнем и преди 2-3 години, но не можахме да го направим. Не съм прекален оптимист, че в близка перспектива ще успеем."
На фона на ниската избирателна активност, видимо се открои вотът за няколко антисистемни политически формации. Две от тях – "Има такъв народ" и "Величие" успяха да станат част от 50-ото Народно събрание, а третата "МЕЧ" получи почти 3% подкрепа.
Според проф. Огнян Герджиков обаче постигнатите от тях резултати са един недобър симптом:
"Всичко това показва, че тези демократични процеси са достигнали до един критичен минимум и затова избуяват такива несистемни партии, някои от които доста смущаващи. Имам предвид влизането на една партия в последното НС, която отрича Левски, Ботев и пр. – нещо, от което аз направо се втрещих, не мога да си представя, че това може да се случва в днешни дни."
Огнян Герджиков не е оптимист по отношение на дългосрочния хоризонт пред 50-ото Народно събрание: "Някъде наесен може би ще се наложи да има нови избори" – прогнозира дългогодишният парламентарист.
Вижте също:
Снимки: БТАДепутатите от 51-вото Народно събрание днес продължават първото си заседание, започнало на 11 ноември. Те ще се съберат, за да опитат за четвърти път да си изберат председател. Трети неуспешен опит за избор на председател на НС..
Няма да има разлика между България и Румъния по пътя им към Шенген. Това заяви пред журналисти президентът Румен Радев, помолен да коментира излязла днес информация за предстоящо пълноправно членство на Румъния в Шенген от следващата година...
Министърът на външните работи Иван Кондов прие днес в Министерството на външните работи заместник-държавния секретар на САЩ по управление и ресурси Ричард Верма. На срещата е разгледано стратегическото партньорство между България и САЩ с акцент..
Преди шестия опит да бъде избран председател на парламента, народните представители са по-скоро скептични. Кандидатите за председател за Народното..
Българските депутати доказаха на практика твърдението, че ако се прави едно и също отново и отново, не може да се очаква различен резултат. Днес те се..
В присъствието на президента Румен Радев и Нгуен Ван Нен, секретар на партийния комитет на Хошимин, кметът на София Васил Терзиев и Нгуен Ван Зунг..