Днес отново е денят Арифе, който предхожда всеки байрам, без значение дали е Рамазан или Курбан байрам.
Мюсюлманите днес отдават почит на починалите си близки, като във всеки дом жените месят тесто, от което се правят мекици и се раздават на близки и съседи, независимо от религията и вярата.
Смисълът на този ден се обуславя и от факта, че се подготвя жертвеното животно, което на следващия ден, когато е Курбан байрам, ще се принесе като израз на благодарност към Всевишния. Много важно е животното – овца, коч, коза, крава, теле или камила – което ще се принесе в жертва, да е здраво.
Вярва се, че на Съдният ден, това животно ще посрещне човека по моста, който се простира над Ада и води към Рая. Ако курбанът е приет от Всевишния и човекът е живял праведно, той уверено ще язди животното и то ще го отведе в Рая.
За да е красиво животното стопанката на дома в деня преди празника го къносва по челото, гърба и опашката.
В някои села в България, в деня преди Курбан байрама годеникът изпраща в дома на годеницата си коч, къносан и украсен с панделки и златна пара.
Едно от важните условия при байрамския курбан е неговото раздаване, тоест споделяне. Месото на животното се дели на три части – едната се запазва за семейството, втората – за роднини и приятели, а третата се дарява на бедните, независимо от тяхната религия и вяра, за да може празникът да бъде споделен.
В някои села в Кърджалийско, Бургаско и Силистренско, в Деня Арифе се провежда т.нар. раздаване на бонбони. Възрастните се подреждат на мегдана в селото и даряват децата, които минават един по един с пълни шепи с бонбони.
Снимки: grandmufti. bg, БНР- архив
Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" не е обикновено школо, а истинска фабрика за таланти. Това е първото не само в България, а на Балканите училище за професионално изучаване на фолклор . Намира се в сърцето на красивия..
Перник е само на 35 км югозападно от София и всички го познават като "градът на черното злато", или "градът на миньорите". В последните години обаче обликът на Перник се променя и все по-често свързваме града с неговия шумен, пъстър и многолик..
В житието на Св. Дазий Доростолски от началото на 4-ти век е съхранено най-старото описание на Сурва по българските земи: "Защото дори светът да се свърши, лошият обичай не се изоставя, а дори се възстановява в още по-страшен вид. В деня на..