Към Родината

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

А.Далчев, 1965 г.

Един от най-значимите български поети – Атанас Далчев – е роден на 12 юни 1904 г. в Солун, в заможно семейство, живеещо близо до Бялата кула. Баща му Христо Далчев е сред видните българските граждани в Солун – юрист по образование, той е преподавал турски и български език в прочутата Солунска мъжка гимназия. Избран е за депутат от окръг Серес в Отоманския парламент по времето на Хюриета. Христо Далчев е един от представителите на българската общност, и като такъв, цялото му семейство живее известно време в Цариград. След това семейството се мести в София и построява малка къщичка на ул. "Солунска".

Атанас Далчев е създател на т.нар. предметна лирика в българската поезия и, заедно с Димитър Панталеев и Георги Караиванов, основават цяло направление в съвременната българска поезия – припомня пред БГНЕС литературният критик проф. Михаил Неделчев.

Преди 9 септември 1944 г. Далчев издава четири книги – "Стихотворения", "Прозорец", "Париж" и "Ангелът на Шартър". Един известен критик даже го обвинява, че пише много малко – по 1-2 стихотворения на година. Когато са го питали дали няма слаби стихотворения, Далчев отговарял: "Не, аз пиша само хубавите си стихотворения."

Освен поет, Далчев е и много добър преводач на проза и лирика от всички основни 5 европейски езика. За своите преводачески умения той получава признание в Западна и Източна Европа, където е удостоен с редица международни премии. Именно чрез преводите си след 1944 г. изхранва своето семейство.

Далчев е и изключително проницателен литературен критик. Брат на Атанас Далчев е големият скулптор Любомир Далчев, който по времето на социализма емигрира и остава да работи в САЩ.

Въпреки, че не е репресиран след 9 септември 1944 г., творецът до голяма степен е отстранен от активната литературна дейност, тъй като тогавашната власт смята, че поезията му се занимава с религиозна тематика и абстрактна проблематика. За Далчев не се говори и той не издава книги в продължение на 20 години. През цялото това време, обаче, неговите книги се търсят.

Едва през 1965 г. Атанас Далчев отново е върнат в литературата, благодарение на Георги Джагаров, който много активно съдейства за това. Именно тогава издава своите изключително силни знаменити бележки – кратки, критически, философски – дори, пейзажни фрагменти, които се преиздават и четат и до днес.

Атанас Далчев е прочут и със своите известни фрагменти, които някои сравняват с афоризми. Проф. Михаил Неделчев цитира два от тях: "Всички, паднали за свободата дето и да е, са наши братя – пак по кръв, но само че пролята." и "Листата на дърветата мълчеха и сенките лежеха като локви. Два облака стоеха неподвижно на изток, сякаш спуснали там котва".

Гласът на поета Атанас Далчев е съхранен в Златния фонд на БНР, където се пазят записи на няколко стихотворения, прочетени от самия поет. В едно от тях – "Кукувица" – той описва родния си Солун и вярата, че пророчествата за бъдещето носят само нещастия в настоящето …

"…Тайнствената книга

на битието е необходимо

ний да четеме лист по лист, с надежда,

без да поглеждаме напред…."

"Кукувица", 1963г.

Редактор: Иво Иванов

Снимки: bulgarianhistory.org, БГНЕС