Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Карамитев: Българският кавал е най-богат на орнаменти – чрез него говори голямата душа на народа ни

Снимка: Ани Петрова

"Кавалът е инструмент, който винаги е звучал около мен още в детството. Помня роднинските събирания в Стара Загора всяка събота, по повод и без повод, а на тях винаги се пееше" – това разказва за първите си срещи с народната песен и съпровода на кавал Димитър Карамитев. Той е изпълнител от Тракийския край, но дълги години живее извън родината, във Виена, заедно със съпругата си Магдалена, която пък е певица с богат репертоар от различни фолклорни области. Наскоро Димитър и Магдалена Карамитеви се върнаха у нас за участие в концерт, заедно с Оркестъра за народна музика на БНР. Там те изпълниха своя авторска музика, която определят като "малък автопортрет" и разказ за живота им.

"Винаги съм бил в обкръжение на много музиканти, певци – семейството ми е свързано с българските традиции. Моят дядо беше кавалджия и се беше  превърнал в нещо като регионална звезда в целия Ямболски окръг, около гр. Елхово" – разказва кавалджията Димитър Карамитев пред Радио България:

"Аз доста късно започнах да свиря на кавал, някъде около 15-годишен, в гимназията в гр. Котел. През тези години единственият път, по който исках да вървя беше към Академията в Пловдив. Подобни дървени духови инструменти има във всички съседни на нас държави, но като че в Българя кавалът – във вида, в който го познаваме – си е намерил мястото. Всеки казва, че чрез инструмента говори душата ти, та затова чрез кавала говори нашата българска душа. У нас и душата е по-богата, затова трябва да използваш повече орнаменти, за да й дадеш глас.На другите места, където има кавал, той не е така разнообразен и остава такъв, какъвто е прастарият инструмент. Благодарение на Теодосий Спасов и неговия начин на музициране с кавал, а и разпространяването на тази музика по света, той е проправил път на не един кавалджия като мен. Като се срещна с други музиканти, например германци, холандци, австрийци, и те като чуят кавал, веднага са отворени за този инструмент, защото познават творчеството на Теодосий Спасов. Допринесъл е много този инструмент да се задържи на сцена, да е свързан с други джаз инструменти и едновременно с това да се свързва с музиката на България." 

В годините между  1996 до 2000-а, като студент в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, Димитър Карамитев създава много контакти със свои колеги, също отдадени до днес на българския фолклор. В студентските години са техните първи съвместни изяви, а Димитър Карамитев определя себе си като почитател най-вече на сватбаро-сбораджийската сцена от Тракийския регион.

"Аз все още я харесвам /тази музика/, макар да се оказва, че тя все повече отпада. Като че се изгуби цяло едно поколение, възпитано в изпълнение на този тип музика. Кризата в това отношение е много осезаема, поне за мен, защото се връщам към България и това ми носи най-много болка и размисли. Все още има музиканти от всички поколения, които са прекрасни изпълнители, на всички фолклорни инструменти, а и във вокалното изкуство, които много добре могат да поднесат всяка една песен. Но слушатели и ценители на тази музика липсват все повече. Аз съм от поколението, което помни как тогавашните изпълнители само с изсвирване на дадена фраза можеха да предизвикат възторг у ценителите. Сега народната музика стига до сърцето на все по-малко хора, тя не ги докосва. И самите музиканти са допринесли за това, ние се настроихме да печелим по-бързо и по-лесно и изкуството падна малко в жертва на нашето време. Всеки се опитва да бъде по-често на сцената. Тук обаче идва и компромисът с качеството на музиката."

"Благодарение на икономическата ситуация в нашата държава, дори сега продължава да се увеличава българската емигрантска общност в чужбина – както в Австрия, така и в другите европейски държави" – забелязва Димитър Карамитев:

"Благодарение на случайността след двугодишен престой там /във Виена/, аз създадох контакти и стигнах до българската музикална общност в Австрия. Тя не е съставена от много народни музиканти, но има много изпълнители на класически инструменти и България е много добре представена в това отношение. Много студенти идват във Виена, някои остават, други се връщат обратно. Там се създаде приятелството ми с внуците на Панчо Владигеров, които живеят във Виена. Константин Владигеров – който свири на кларинет и пиано, и Александър Владигеров, който е изявен тромпетист. В техните концерти те винаги използват фолклорни елементи и започнаха да ме канят. Имаме доста изяви и четири албума, в които участвам и аз. През годините сме работили за най-големите театри, а благодарение на тях създадох още повече контакти по света" - споделя Димитър Карамитев в интервю за Радио България.


Снимки: Ани Петрова, БТА

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Лято"

На прага на лятото двама братя – Явор и Виктор Георгиеви – ни предлагат най-новата си песен, озаглавена точно така – "Лято". Поднасяйки ни светло и ведро звучене, тя излиза от новия им проект SinFin. Миналата 2023 г. Явор и Виктор издадоха..

публикувано на 10.06.24 в 10:15

Електронна музика под тепетата в рамките на фестивала LOST in HILLS

В града на тепетата - Пловдив, на 8 и 9 юни ще се проведе музикален фестивал за електронна музика под названието LOST in HILLS. Двудневната програма на живописния хълм Бунарджика включва над 40 артисти, които ще излязат на три сцени. Публиката..

публикувано на 08.06.24 в 09:05

"Душата ми" – ново откровение от Белослава

Белослава посреща лятото с няколко събития – нова песен, Е.Р., лятно турне и нова плоча. В песента със заглавие "Душата ми", певицата разказва за пътуването в любовта. "Текстът в "Душата ми" е за пътя с моя съпруг Евгени и е посветена на него...

публикувано на 05.06.24 в 10:15