България е член на ЕС от 1 януари 2007 година. Страната ни обаче имаше свои представители в Европейския парламент и преди официалното ѝ членство. През 2005 година Народното събрание избра 18 български депутати, които имаха статут на евронаблюдатели. До членството на България в ЕС те имаха право да участват във всички заседания на Европарламента – на политическите групи, на комисиите и пленарните, но без право да гласуват. Можеха и да правят изказвания на всички заседания, освен на пленарните.
След приемането ни в ЕС, българските представители в ЕП получиха права и възнаграждение на пълноправни евродепутати. Мандатът им продължи до 2009 година, когато България за първи път в своята политическа история, излъчи свои евродепутати. Тогава народни представители от 6 партии и коалиции (ГЕРБ, ДПС, АТАКА, Коалиция за България, НДСВ и Синята коалиция) смениха сградата на Народното събрание в София с тези на Европейския парламент. При следващите евроизбори, през 2014, българските граждани изпратиха в ЕП представители на 5 родни политически формации, толкова останаха и в следващия мандат – от 2019 до 2024 г.
От 2024 година местата в Европарламента се увеличават с 15, като 12 от държавите членки получават увеличена бройка депутатски места, но в съответствие с правилото, че никоя от страните не може да има повече от 96 и по-малко от 6 места.
В 720-местния парламент на ЕС, България запазва броя на своите представители – 17. Кандидати за тях са излъчили 31 български партии и коалиции. По закон в България гласуването е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг.
На 9 юни европейски избори има в 20 от 27-те страни членки. Вотът се провежда по пропорционална избирателна система с национални изборни листи на политически партии, коалиции и независими кандидати чрез преференциално гласуване. Преференциалните гласове, подадени за отделните кандидати, се вземат предвид, ако броят на гласовете, получени за кандидата, възлиза най-малко на 15% от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа.
Самото протичане на изборния ден е по националните изборни правила във всяка страна-членка. За разлика от вота за национален парламент, където се изисква партията да получи 4% от действителните гласове, за да може да бъде част от Народното събрание, то официален изборен праг за ЕП в България няма. "По неофициални данни той е около 5.13%" – посочиха от представителството на ЕП в София.
Право да гласуват имат българските граждани, които са навършили 18 години и са живели постоянно най-малко през последните три месеца в България или в друга държава членка на ЕС и не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание лишаване от свобода.
Всеки гражданин на държава членка на ЕС, който не е български гражданин, има право да избира членове на Европейския парламент от Република България, ако е навършил 18 години, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в България, живял е постоянно най-малко през последните три месеца в България или в друга държава членка на ЕС, не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин, и предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас на територията на България.
Право да бъде избран за член на Европейския парламент от България има всеки български гражданин, който е навършил 21 години, има постоянен адрес в страната, живял е постоянно най-малко през последните две години в България или в друга държава членка на ЕС, няма гражданство в държава извън Европейския съюз и не е поставен под запрещение, нито изтърпява наказание лишаване от свобода.
На 9 юни в България се провеждат избори "2 в 1" – за народни представители в националния парламент и за евродепутати. В тази връзка трябва да напомним, че в изборния ден у нас и в държавите членки на ЕС, българските избиратели имат право да гласуват и в двата вота. В страните извън ЕС, сред които е и Великобритания, право да гласуват за НС и ЕП имат само онези сънародници, които изберат да дадат своя глас в секциите, отворени в дипломатическите и консулските представителства на България. На останалите места в държавите извън общността се гласува само за кандидатите за народни представители в 50-ото НС.
Съставил: Йоан Колев
Снимки: ec.europa.eu, БГНЕС ,БГНЕС (архив)Държавният глава Румен Радев изрази надежда въпросът за избор на председател на новото Народно събрание да се реши бързо, предаде БТА. След к летвата на новите конституционни съдии , президентът коментира пред журналисти, че се надява народните..
Депутатите направиха втори неуспешен опит да изберат председател на 51-вото Народно събрание. От издигнатите пет кандидатури Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Андрей Цеков от “Продължаваме промяната – Демократична България” отново отидоха на балотаж, но..
Президентът Румен Радев се срещна с президента на Република Северна Македония Гордана Силяновска в Баку, съобщи БНТ. В началото на разговора Радев благодари на Силяновска за поканата и изтъкна, че срещата е важно продължение на "нашите много..
Икономическият и социален съвет на Република България остро критикува внесения в Народното събрание законопроект на "Възраждане" за регистрация на..
Президентът Румен Радев пристигна на официално посещение във Виетнам. Това е първата визита на чуждестранен държавен глава след встъпването в длъжност..
Депутатът от “Продължаваме промяната – Демократична България” Надежда Йорданова опроверга информацията, че е постигната договорка с ГЕРБ-СДС за..