Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми или пък гостуват в домовете на местни домакини, които ги въвеждат в тънкостите на кюстендилската кухня, в чиято основа са залегнали стари рецепти, предавани през поколенията.
"През това време гостите успяват да си поприказват с хората, да научат за историята на мястото, за обичаите, да се впишат в средата и "да се обуят в техните обувки", разказва Гергана Кабаиванова, управител на онлайн платформата за гастрономически и селски туризъм. Например, в центъра на Раждавица е разположен малък етнографски комплекс, в който местната задруга пресъздава занаяти, обичаи и кулинарни традиции от района. А кой е най-разпространения кюстендилски специалитет?
"От кулинарна гледна точка там има страхотни продукти, а царицата е кюстендилският зелник, който се прави с два вида плънка и три вида огъвания на корите, като се пече на подница – казва Гергана Кабаиванова. – Това е уникално българско ястие. Хората по селата го наричат "зелник", защото в него има всякакви зелении. В центъра на тази баница под купол се прави плънка от зелении (в зимния му вариант там се поставят чушки и домати). Докато в периферията се прави плънка с яйца и сирене. И когато отрежеш парче, ти опитваш два различни вкуса. Самата ритуалност на баницата е много важна и до днес, защото е свързана с топлотата и единността на местната общност."
Туристите участват с ентусиазъм в приготвянето на тестения специалитет, като най-често предпочитат да месят и да точат корите, вместо да режат месо или зеленчуци. Районът е известен и със своите традиции в производството на боза, която обикновено се консумира с баниците. В бозаджийницата на село Раждавица правят демонстрации на приготвянето на резливата напитка по стари технологии. И още:
"Има представители на други интересни ястия. Например скроб, който се прави от царевична пита. Тя се натрошава на едри залци, поръсва се със сирене, с масло, в някои случаи и с пудра захар, макар че това е нов вариант. Защото захарта е отскоро позната в българската кухня. В района има и други интересни гозби, непознати на повечето българи", казва Гергана Кабаиванова.
В малкото козе стопанство в село Блатец, туристите се обучават как да си приготвят сами домашно сирене, масло или да си квасят киселото мляко. В село Еремия пък пекат пълнозърнести пици встогодишна пещ – табан. Там се учатсъщо да пекат хляб от Лимец, да мелят брашно или да приготвят квас от различни зърнени и бобови култури. Домакините им показват и как се пече в подница, на въглени или в стара тухлена пещ.
В село Раждавица големият български художник Владимир Димитров – Майстора рисува едни от най-знаковите си портрети на българки, облечени в кюстендилски носии на фона на богатите овощни градини. Така се ражда идеята за фотосесии на гостите, пременени в носии по подобие на световноизвестните му платна. "В района има невероятно богата природа, която се съчетава много добре с кулинарния туризъм"- казва Гергана Кабаиванова и допълва:
"Разбира се, минералните извори също си заслужава да бъдат посетени. В околностите има добри малки спа хотели, които предлагат потапяне в минерална вода в басейните. А на мен много ми харесва пътуването с влак от София до Кюстендил – това е панорамно влакче с дизелова мотриса, от която можеш да видиш през прозорците цялата зеленина, целия разкош на района при Земенския проход. Пътуването продължава средно между 2 и 3 часа" – казва в заключение Гергана Кабаиванова.
Вижте още:
Снимки: pendara.bg, Facebook /Гергана Кабаиванова
За нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
Маврудът е поезия в бутилка - така го определят ценителите на емблематичния нашенски сорт вино. Характерен за него е наситеният рубинен цвят, както и високите нива на танини и киселини. Аромати на горски плодове, шипков мармалад, землисти нотки, билки..