Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Да изпревариш своето поколение с ум и любопитство към науката

Как Тервел-Любомир следва най-смелите си мечти като откривател в България

Снимка: Facebook / tervel.nakamoto

Любопитство към света около нас и неспирно желание да върви напред и да разгадава, какво се крие след всяка нова крачка и пробив в науката – това е водещата нишка към прогреса за един съвсем млад учен в България.

Тервел-Любомир Боянов е само на 22 години, но вече е разпознаваем като една от младите надежди на българската наука. Бил е неколкократно номиниран за престижната награда TOYP (The Outstanding Young Persons) за най-изявените млади личности на България. Завършва училище много преди своите връстници и става най-младият студент въобще в историята на Минно-геоложкия университет в София, където избира да учи в специалност биотехнологии.

Тервел е пример за човек, който не само следва мечтите си, но и активно работи за тяхното реализиране. Още преди биотехнологиите да навлязат надълбоко в съзнанието на младежа, той открива необятния свят на квантовата физика и възможностите на тази база човечеството да се сдобие със свръх мощен квантов компютър. През 2017 г. сравнително малко хора в България изобщо са чували за квантовите изчисления, камо ли пък да са въвлечени в тази сфера. 


Тогава, едва навършил 18, Тервел-Любомир създава своя собствена стартъп компания. "Terrvel Technologies" е първият стартъп в България, който  се занимава с квантови изчисления – казва в интервю за програма "Хр. Ботев" на БНР младият визионер и продължава:

"Все още не съществува нито един квантов компютър, който да върши нещо полезно, но това не значи, че не трябва да се работи в тази посока за развитие на новите технологии. Моят стартъп се занимава изключително с био технологии, които вече са развит процес и може да се създадат различни продукти на тази база. Мечтата ми е свързана с квантовите технологии – да допринеса за тяхното развитие и то в световен мащаб и в България. Искам в България да има повече от един работещ квантов компютър през следващите няколко години. Избирам да остана в България, защото тук е нашата родина и тук е добре да се развиваме.“

За да върви напред, а с това и да развива наука в България, Тервел-Любомир винаги се старае да прави нещо новаторско, което не е правено дори от учените по света.


Примерът на Тервел-Любомир е забележителен и с това, че той, за разлика от другите ученици, завършва гимназия като частен ученик. Всяка година се явява на всички задължителни изпити, а материала за последните си две учебни години успява да изучи и да защити знанията си с изпити в рамките на една година. Завършва средното си образование с година по-рано от останалите в своя набор, но не смята, че е извършил нещо уникално и непостижимо. Въпреки това признава, че децата, които учат така са рядкост в България:

"Винаги съм имал много учители в живота си, винаги съм се запознавал с много професори в университетите, старал съм се да участвам в университетски инициативи, лекции и проекти. Всъщност аз съм пораснал в университета, а не в училище. Достъпът е чрез майка ми, която е преподавател в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" и така успях да се запозная с всички професори от всички области в СУ. Те са преподаватели по физика, математика, химия, а също и от БАН – с много учени успях да се запозная през годините. Винаги много съм харесвал минералите и съм се интересувал от предметите в Минно-геоложкия университет, затова избрах да уча там. А това висше училище не те ограничава само до тясната специалност, а ти дава широк кръг от знания, включително в областта на геологията.“ 

Покрай образованието и заниманията си с биотехнологии Тервел-Любомир се възхищава и на живата природа, колекционира насекоми. Най-ценния си екземпляр е подарил на Националния природонаучен музей с идеята, че като разкаже на много млади хора за него, те ще проявят интерес да посетят музея:


"Младите хора се копират взаимно и когато видят, че някой друг млад като тях прави това, те също ще поискат да го видят или направят нещо подобно. Те отиват в даден музей само защото аз съм публикувал снимка, че съм бил там, че съм направил дарение, или пък съм участвал в някоя тяхна инициатива.“

Текст: Гергана Манчева (по интервю на Светлана Тодорова от БНР-"Хр.Ботев")

Снимки: Facebook / tervel.nakamoto, Facebook / TervelTech


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Якоб ван Бейлен и неговата уникална колекция от стари български килими

Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..

публикувано на 18.07.24 в 13:00
Доц. Марко Скарпа

Доц. Марко Скарпа: Езикът и азбуката не бива да служат за противопоставяне, а да се оценяват като общо богатство

Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..

публикувано на 15.07.24 в 09:20

Музикантът Фабрис Пети - единственият мъж в женския народен хор на ансамбъл "Шевица"

През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..

публикувано на 19.06.24 в 10:25