В началото на лятото, когато температурите все още не са толкова високи, а пролетните дъждове са достатъчно обилни, изглежда че е рано да се говори за горски пожари. Но според експертите, ако отсега не се вземат превантивни мерки, в идните месеци отново ще станем свидетели на изпепеляващи пожари, които са на път да променят ландшафта на цели региони. Расте броят на пожарите в България. По данни на Агенцията по горите, за 2023 г. те са били 448, като изгорените площи са близо 70 000 декара. Проблемът е сериозен, твърди в интервю за БНР-"Хоризонт" доц. Георги Костов, преподавател в Лесотехническия университет и бивш заместник-министър на земеделието, и пояснява:
"Всички които пътуват в Южна България в Подбалканската долина ще видят, че изсъхват иглолистни насаждения. Досега имахме подобни проблеми с белия бор – изкуствени насаждения отпреди 60-70 години, които по екологични, политически и други причини не са били подменени с коренна растителност. Сега отслабените вече дървета, засадени на неподходящи за тях места, са атакувани от гъби, които ги унищожават и това създава огромна опасност от горски пожари заради сухото горивно вещество. Става дума за хиляди хектари. Когато преминат дъждовете и местата изсъхнат, само малка искра отстрани може да докара пожара чак до билото на Стара планина."
Най-опасни са тези иглолистни гори, в които има храсти, оформящи т.нар. "подлез". При евентуалната поява на някакъв огън, който навлиза като низов пожар по тревите, тези храсти се запалват и след това пренасят огъня по короните. А когато пожарът стане върхов, той създава огромни опасности, придвижва се с опустошителна скорост и засяга всичко наред, твърди доц. Георги Костов.
Сега лесовъди и кметове обединяват усилия в пилотен европейски проект, който цели да се намалят рисковете от пожари в горите. Прави се детайлна оценка на най-застрашените гори, за които да се вземат най-бързи мерки. Инициативата е вследствие на унищожителните пожари в Гърция, Португалия, Испания през последните 10 години. И тъй като климатът у нас, особено в Южна България започва да прилича на този в споменатите държави, ние сме включени във въпросния пилотен проект, научаваме от доц. Костов.
Явно масовото захрастяване на тези гори е проблем, но какво да правим с тези храсти е въпросът!
"Почистването на този "подлез" може да стане механично, но това е много скъпо, защото той трябва да бъде изнесен ръчно, а ако бъде оставен на терена ефект няма, даже става по-опасно. А другият вариант който експериментираме и се надяваме, че ще бъде с положителен ефект, е неговото изпасване от кози – нещо, което е забравено от миналото и даже е забранено официално от законите. Но ние взехме тези разрешения, за да направим експериментална площ, която сме органичили с електропастири в определена територия с цел да изчистим гората от тези храсти с помощта на козите. И козичките вършат много хубава работа!", казва доц. Георги Костов.
Намирането на толкова много кози обаче се оказало един от основните проблеми на този експеримент.
"Слава богу намерихме двама много отзивчиви козари, които се включиха с ентусиазъм. Но по принцип имаме огромен проблем с осигуряване на подходящата паша и затова се надявам, че може би ще се стигне и до промяна на нормативите. Реализацията на проекта ще зависи от намирането на финансиране и от разбирането на най-високи нива за необходимостта от подобна превенция. Защото превенцията е много по-евтина от гасенето на пожари и възстановяването на екосистемите" – каза в заключение доц. Георги Костов.
Вижте още:
Съставил: Венета Николова (по репортаж на Веселина Миланова от БНР-"Хоризонт")
Снимки: БТА, БГНЕС, МЗХ, архивГодишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..
Сухопътните войски в България честват бойния си празник. В съобщение на пресцентъра на Министерството на отбраната се отбелязва, че на 19 ноември се навършват 139 г. от славната победа при Сливница и 146 г. от създаването на българските сухопътни..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..