Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на събитията, излизаща извън трактовката на преподаваната ни в училище история.

• Неугасващият устрем към свобода – заветът на Христо Ботев

Всеки от тях е въоръжен със сравнително добро предимно белгийско оръжие. Парите за оръжието, а те също не са малко, идват от "Българското човеколюбиво настоятелство“. То работи в Букурещ от август 1875 г до юли 1876 г. Формално е създадено да набира средства за въстанието в Босна и Херцеговина. Наследено е от "Българското централно благотворително общество“.

• Музеят, който пази „страстите“ на българските революционери

Тези, както бихме ги нарекли днес "неправителствени организации" формално се ръководят от Киряк Цанков - член на закрития по това време Български централен революционен комитет (БРЦК) в Букурещ. Реално обаче и двете организации се ръководят от руския дипломат Владимир Йонин. Последният се подвизава във Влашко като емисар на руските "Славянски комитети“. На практика “Славянските комитети" играят водеща роля в руската външна политика спрямо Сърбия и България по Източния въпрос – как ще бъде поделено наследството на Османската империя на Балканите. Основани след руското поражение в Кримската война (1853-56 г.), комитетите формално за пред Европа са обществена организация дистанцирана от руската държава. Те заявяват, че ще подпомагат образованието и църквата в Сърбия и България. Реално в условията на руското самодържавие са инструмент, позволяващ на руската дипломация да води хибридни пропагандни и въоръжени действия на Балканите. Над 80% от финансирането на комитетите идва през бюджета първо на руския държавен Азиатски департамент, а след това от руското вътрешно министерство.

• Памет за Ботев и извън България

Интересният въпрос е, защо през 1875 г. "Славянските комитети" отказват да предоставят на Христо Ботев и ръководения от него БРЦК пари и оръжие за организиране на Старозагорското въстание, но месеци по-късно застават зад Априлското въстание?

Комитетите и техните филиали във Влашко контролират дейността на Гюргевския комитет, който подготвя Априлското въстание и е саморазпуснат в края на 1875 г. Чрез своите филиали "Славянските комитети" поемат отвъд Дунав координирането на четите, които от Влашко и Сърбия трябва да навлязат в България, за да подпомогнат въстанието срещу Османската власт. Те организират и тайното закупуване в Германия и докарване във Влашко през пролетта на 1876 г. на 22 000 френски пушки "Шаспо"и 6 млн. патрони за тях, както две планински батареи от 12 оръдия с 2500 снаряда. Този арсенал по-късно ще се използва за въоръжаване на българските дружини в Сръбско-турската война от 1876 г. и на Българското опълчение през Руско – турската война (1877-78 г.)

Какво се случва? През 1875 г Русия и Австро-Унгария активно съдействат за избухването на въстанието в Босна и Херцеговина. Виена и Санкт Петербург са се договорили въстанието да стане повод за свикване на международна  конференция, на която да бъде поставен за решаване Източния въпрос. Ако прочетете огнените политически статии на Христо Ботев в революционния печат ще видите, как дейците на БРЦК се страхуват, че България ще изпусне момента за въстане и да постави въпроса за своето освобождение. БРЦК решава да организира такова въстание. През август и септември 1875 г. Ботев отива в Кишинев и Одеса, за да търси пари и оръжие.

Но "Славянските комитети" и контролираната от тях българска емиграция в Русия го връщат с празни ръце. По това време Русия спазва уговорките с Австро-Унгария и иска българите да не се бунтуват. Но въстанието в Босна и Херцеговина затихва без резултат. Подкрепяна от Великобритания Османската империя отказва да бъде свикана конференция, която да промени статуквото в балканските земи. Тогава Санкт Петербург се чувства с развързани ръце и залага на българите. По ред причини Христо Ботев не участва в работата на Гюргевския комитет, но се готви да се включи в предстоящите да преминат р. Дунав чети. В края на април и началото на май 1876г. Ботев отново отива в Кишинев и Одеса. Получава радушен прием и средства. В крайна сметка към бъдещата Ботева чета "Българското човеколюбиво настоятелство" ще присъедини и своята добре финансирана и въоръжена група, подготвяна за преминаване в България - четата "Св. Георги“.

   ·  2 юни – ден за почит пред паметта на героите 

Българите в своята история имаме и такива щастливи мигове, когато нашите национални интереси се вписват успешно в голямата международна политика и изплуват над противоречията на великите сили. Най-грандиозният такъв успех е подвига на Априлското въстание, което е заплатено със саможертвата на революционери като Христо Ботев и всички участници във въстанието. Събитията от 1876-та ще задвижат българското освобождение и ще доведат до възкръсването на българската държава.

Вижте още: