Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радио България при българите в Словакия

Българистиката в Словакия е на близо век

4
Снимка: Facebook /Университет „Коменски“, Братислава

Интересът към академично изучаване на българския език в Словакия датира от близо век. През 1919 г. е основан университетът "Коменски" в Братислава. Две години по-късно е създаден и Философският факултет, в който се изучават всички хуманитарни специалности. Там, през академичната 1925/1926 година, свой живот заживява и българският език.

"Българската азбука е тайнство, което подтиква младите хора в Словакия да изучават нашето четмо и писмо" – казва ни д-р Миглена Михайлова-Паланска, която от 2018 г. е лектор по български език в Братиславския университет "Коменски". Лекторатът ни там е част от Катедрата по славянски филологии на Философския факултет. Разговаряме с нея в Българския културен институт в Братислава.

Д-р Миглена Михайлова-Паланска

"Българският език започва да се изучава в далечната 1925/26 академична година в рамките на семинари и упражнения, които се водят от един руснак – проф. Валерий Погорелов, който преди това е бил за кратко време учител в София (б.а. - от 1920 до 1923 г. в Първа мъжка гимназия). След това българистиката се преподава под различни форми в различни курсове, а от 1964 г. има лекторат по български език, т.е. командирова се лектор от България. Днес българистиката се изучава в рамките на 2 специалности – "Устен и писмен превод", в комбинация с друг език и "Славянски изследвания" – сравнително нова специалност, в която се изучава български в комбинация с друг славянски език – сръбски, хърватски, полски или словенски. Преди 2 години завършиха първите випускници в нея."

Братислава

Обучението по български език в Словакия се води от местния българист – проф. Мария Добрикова, както и от българския лектор Миглена Паланска. Двете преподават практически български език, българска граматика, българска литература, запознават студентите с различни видове превод, с география и история на България в т.нар. Странознание. От настоящата учебна година българистите в университета "Коменски" могат да се похвалят и с докторант.

"Казва се Наталия Штясна. Тя е наша възпитаничка, завърши преди 2-3 години специалност Български език със словашки език. Надявам се успешно да продължи традициите на Българистиката в Братислава."

Българското средно училище „Христо Ботев“ в Братислава

Българският език в Словакия се изучава както от студентите, така и от учениците в Българското средно училище "Христо Ботев" в словашката столица, което се поддържа от българската държава от 1948 година. Често неговите възпитаници решават да надградят познанията си по български език в университета "Коменски". Какво обаче провокира един словак да реши да учи български език?

Картина Кирил и Методий - от училището ни в Братислава

"Всяка година има прием на студенти, които искат да учат български. Мотивите им са различни. Знаете, че още от края на 19-и век започва емиграцията на българските градинари и до ден днешен тук живеят техни наследници и някои от тях решават да учат български език, именно поради тези причини – да опознаят рода си, да научат откъде идват. Друга причина е, че макар и да сме славянски народи, много малко се знае тук за Балканите. Балканите са една интересна екзотична зона - така ми казват студентите, която те искат да я опознаят. Така че следващият фактор е любознателността и желанието да научат езика на една древна култура, за която са чували. И наистина няма словак, който да не знае кои са Кирил и Методий. Дори преди няколко години тук се проведе една анкета – кой е най-известният словак на хилядолетието. И на второ място бяха класирани братята Кирил и Методий. Но много малко от словаците знаят, че делото на Кирил и Методий продължава в България от изгонените от тук техни ученици. И тази азбука, това писмо за нашите студенти е мотив да учат български – намират го за интересно, за тайнствено. Това е нова азбука за тях и те искат да се научат да говорят и да четат на нашия език. Българският език се предлага също и като факултативна дисциплина. И имаме студенти и докторанти от Педагогическия факултет, които искат да се запознаят отблизо с научна специализирана литература в областта на педагогиката и затова изучават български език. Имаме един студент от Факултета по киноизкуство, който се интересува от кино.Любител е на българското кино и иска да общува с български режисьори. Имаме и едно момиче, което танцува в известен фолклорен ансамбъл и иска да опознае фолклора на България. Т.е. всички, които учат български, имат конкретен мотив. Студентите ни са прагматични. Знаят какво искат, следват своите мечти и желания, постигат ги и добре ги реализират."

Самата Миглена Михайлова-Паланска е лектор по български език вече шест години. Приема идеята като предизвикателство.

"Аз работя в Института за български език към БАН и съм командирован лектор. Приех това като едно ново начинание, а и не ми е далечна темата, свързана с преподаването на български език като чужд. И в България съм преподавала на чуждестранни студенти, изучаващи български език, под формата на различни семинари. Също така съм завършила Славянска филология с чешки език, поназнайвах малко и словашки – това са близки езици. Знаех и че тук има българско училище, където нашият син може да продължи обучението си. Така започнах работа в Братислава. Животът тук е спокоен, хората са мили, любезни. И се живее добре."


Вижте още:

Снимки: Красимир Мартинов, Братиславския университет "Коменски"


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Село Борие в Кукъска Гора, Албания

В Албания най-много са българите в Кукъска Гора и Голо Бърдо

През 2023 г. в Албания се проведе първото преброяване на населението след официалното признаване на българското национално малцинство през 2017 г. и като българи се заявиха 7057 души. "Преди две седмици Албанският институт по статистика публикува..

публикувано на 15.11.24 в 14:40

Няма яснота каква част от българското културно наследство в Украйна е запазено за поколенията

Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..

публикувано на 15.11.24 в 11:35

Университетът “Джосай” в Токио организира български фестивал

Фестивал на българската култура, изкуства, бизнес и кулинария ще се проведе в събота (16 ноември) в университета “Джосай” в Токио, съобщиха от Японско-българската асоциация. В рамките на събитието ще бъде изнесени две лекции: “България –..

публикувано на 15.11.24 в 06:20