"Българската азбука е тайнство, което подтиква младите хора в Словакия да изучават нашето четмо и писмо" – казва ни д-р Миглена Михайлова-Паланска, която от 2018 г. е лектор по български език в Братиславския университет "Коменски". Лекторатът ни там е част от Катедрата по славянски филологии на Философския факултет. Разговаряме с нея в Българския културен институт в Братислава.
"Българският език започва да се изучава в далечната 1925/26 академична година в рамките на семинари и упражнения, които се водят от един руснак – проф. Валерий Погорелов, който преди това е бил за кратко време учител в София (б.а. - от 1920 до 1923 г. в Първа мъжка гимназия). След това българистиката се преподава под различни форми в различни курсове, а от 1964 г. има лекторат по български език, т.е. командирова се лектор от България. Днес българистиката се изучава в рамките на 2 специалности – "Устен и писмен превод", в комбинация с друг език и "Славянски изследвания" – сравнително нова специалност, в която се изучава български в комбинация с друг славянски език – сръбски, хърватски, полски или словенски. Преди 2 години завършиха първите випускници в нея."
Обучението по български език в Словакия се води от местния българист – проф. Мария Добрикова, както и от българския лектор Миглена Паланска. Двете преподават практически български език, българска граматика, българска литература, запознават студентите с различни видове превод, с география и история на България в т.нар. Странознание. От настоящата учебна година българистите в университета "Коменски" могат да се похвалят и с докторант.
"Казва се Наталия Штясна. Тя е наша възпитаничка, завърши преди 2-3 години специалност Български език със словашки език. Надявам се успешно да продължи традициите на Българистиката в Братислава."
Българският език в Словакия се изучава както от студентите, така и от учениците в Българското средно училище "Христо Ботев" в словашката столица, което се поддържа от българската държава от 1948 година. Често неговите възпитаници решават да надградят познанията си по български език в университета "Коменски". Какво обаче провокира един словак да реши да учи български език?
"Всяка година има прием на студенти, които искат да учат български. Мотивите им са различни. Знаете, че още от края на 19-и век започва емиграцията на българските градинари и до ден днешен тук живеят техни наследници и някои от тях решават да учат български език, именно поради тези причини – да опознаят рода си, да научат откъде идват. Друга причина е, че макар и да сме славянски народи, много малко се знае тук за Балканите. Балканите са една интересна екзотична зона - така ми казват студентите, която те искат да я опознаят. Така че следващият фактор е любознателността и желанието да научат езика на една древна култура, за която са чували. И наистина няма словак, който да не знае кои са Кирил и Методий. Дори преди няколко години тук се проведе една анкета – кой е най-известният словак на хилядолетието. И на второ място бяха класирани братята Кирил и Методий. Но много малко от словаците знаят, че делото на Кирил и Методий продължава в България от изгонените от тук техни ученици. И тази азбука, това писмо за нашите студенти е мотив да учат български – намират го за интересно, за тайнствено. Това е нова азбука за тях и те искат да се научат да говорят и да четат на нашия език. Българският език се предлага също и като факултативна дисциплина. И имаме студенти и докторанти от Педагогическия факултет, които искат да се запознаят отблизо с научна специализирана литература в областта на педагогиката и затова изучават български език. Имаме един студент от Факултета по киноизкуство, който се интересува от кино.Любител е на българското кино и иска да общува с български режисьори. Имаме и едно момиче, което танцува в известен фолклорен ансамбъл и иска да опознае фолклора на България. Т.е. всички, които учат български, имат конкретен мотив. Студентите ни са прагматични. Знаят какво искат, следват своите мечти и желания, постигат ги и добре ги реализират."
Самата Миглена Михайлова-Паланска е лектор по български език вече шест години. Приема идеята като предизвикателство.
"Аз работя в Института за български език към БАН и съм командирован лектор. Приех това като едно ново начинание, а и не ми е далечна темата, свързана с преподаването на български език като чужд. И в България съм преподавала на чуждестранни студенти, изучаващи български език, под формата на различни семинари. Също така съм завършила Славянска филология с чешки език, поназнайвах малко и словашки – това са близки езици. Знаех и че тук има българско училище, където нашият син може да продължи обучението си. Така започнах работа в Братислава. Животът тук е спокоен, хората са мили, любезни. И се живее добре."
Вижте още:
Снимки: Красимир Мартинов, Братиславския университет "Коменски"През 2023 г. в Албания се проведе първото преброяване на населението след официалното признаване на българското национално малцинство през 2017 г. и като българи се заявиха 7057 души. "Преди две седмици Албанският институт по статистика публикува..
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..
Фестивал на българската култура, изкуства, бизнес и кулинария ще се проведе в събота (16 ноември) в университета “Джосай” в Токио, съобщиха от Японско-българската асоциация. В рамките на събитието ще бъде изнесени две лекции: “България –..
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната..