С празнична програма, подготвена от възпитаници на Българското неделно училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Атина, приключва научният форум "Пътят на светлината", с който школото отбелязва своята 20-а годишнина и който очерта значението и съвременните измерения на мисионерското дело на братята Кирил и Методий и техните ученици от преди 11 века.
В началото на форума вицепрезидентът Илияна Йотова, под чийто патронаж се провежда събитието, акцентира на просветителското дело на светите братя Кирил и Методий и на техните ученици, благодарение на които над 300 милиона души по света днес пишат на кирилица. Тя открои и ролята на учените и преподавателите за това то да не бъде забравено.
Йотова отдаде заслуженото и на българските учители от неделните ни училища в чужбина, които преподават не само родния език, литература, история, но "успяват да научат децата на нещо изключително важно - да пазят своята идентичност. И когато пораснат един ден - да я предават на децата си“.
На Кирило-Методиевата традиция в България и нейните опоненти спря вниманието на аудиторията в атинския културен център "Парнасос" проф. Веселка Желязкова от Кирило-Методиевския научен център на БАН, а проф. д-р Атанасиос Капсалис от гръцката духовна академия в Атина поднесе интересна беседа за почитането и честването на Кирил и Методий от българския народ. За древните корени на съвременната българска стилистика говориха проф. Велка Попова и проф. Димитър Попов от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", а проф. Магдалена Костова-Панайотова се спря на българския език в миналото и днес и ролята на неделните училища.
На мисионерското и просветно дело на солунските братя и спасяването му от Кирило-Методиевите ученици в България беше посветена лекцията на проф. Константинос Нихоритис - доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски". В интервю за Радио България той посочи, че е "замаян" от делото на Кирил и Методий. Не случайно е посветил целия си живот на изследвания в тази посока, започвайки от докторантурата си, защитена някога пред акад. Петър Динеков, до ден днешен.
С интерес бяха проследени докладите на проф. Маргарет Димитрова и доц. Диана Атанасова от Софийския университет, на д-р Самуил Шивачев от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, на д-р Нели Ганчева от Кирило-Методиевския научен център на БАН, както и на д-р Радостина Стоянова от Института за български език на БАН "Проф. Любомир Андрейчин".
За латинизацията на кирилицата лекция изнесе проф. Ваня Станишич от Белградския университет. Пред нашия пратеник в Атина Весела Кръстева проф. Станишич заяви, че е щастлив и благодарен, че участва в този форум. По думите му, с поканата си към него организаторите са показали значението на онова, за което говори и той – за Кирилския културен кръг, който да обединява учени от различни държави.
"Въпреки че живеем в сложни времена, интерес към славянските езици и в частност към българския има и в Белградския университет" – посочи още проф. Ваня Станишич.
В деня, в който православната църква почита светите равноапостоли Кирил и Методий, с посланието да пазим езика, културата, националните си принадлежност и да разпространяваме знанието за делото на светите братя Кирил и Методий завърши форумът в Атина, ознаменувал 20-ата годишнина от основаването на първото българско училище в гръцката столица, носещо гордо името на двамата равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий.
Вижте още:
Снимки: Весела Кръстева - БНР, БТА
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..