На осмия ден преди Великден празнуваме Лазаровден. Това е първият от трите големи християнски празника свързан с чудото на Възкресението, следван от Цветница и от Великден. Празникът се отбелязва всяка година на различна дата, но винаги в събота преди Страстната седмица. Лазаровден носи името на Лазар,над когото Христос извършил чудото на възкресението и ясно проявил Себе Си като Господар на живота и смъртта. Най-характерният български обичай на този ден е лазаруването.
От ранни доби младите жени или т.нар. лазарки, облечени в пъстри народни носии, берат цветя, за да сплетат венци за следващия ден – Цветница. Девойките обикалят селото от къща на къща, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет стопаните, които пък ги даряват с дребни подаръци. Нашите предци са смятали, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи, затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува. На този ден било прието момците да искат ръката на своето либе.
И до ден днешен Лазаровден носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете.
Още за най-цветният и слънчев български празник вижте в публикациите от колекцията на Радио България:
Снимки:
Сутринта на Коледа вече навсякъде се е разнесла най-радостната вест на Земята – че се е родил Божият син, затова денят е особен и трябва да се отпразнува със специално внимание и много празнични обреди. След тихата и свята нощ, когато българите се..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за влияние върху цялата следваща година. Затова нощта срещу Коледа е свързвана с предсказания, молитви и..
В наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са..