Съградена само за няколко месеца от българската общност в Одрин, черквата "Свети Георги Победоносец" вече 144 години продължава да съхранява българския православен дух. С разрешението на султан Абдул Хамид II и със съдействието на одринския валия Реуф паша, на 23 април 1880 г. основите на "Свети Георги Победоносец" са положени. Валията отпуска за българския храм 400 лири, след като предоставя на гръцката община черквата "Света Троица", за която спорили българи и гърци. Реуф паша бил близък приятел с българския епископ Синесий, който положил големи усилия да възстанови българското паство като управляващ Одринската епархия.
За съжаление, след подписването на султанския ферман за учредяването на Българската екзархия през 1870 г., под натиска на Светия синод на Цариградската Патриаршия, църковната ни общност в Одрин останала в диоцеза ѝ. Единствената възможност да се присъедини към Екзархията ни била оставената от турска страна "вратичка" – поне две трети от православните българи в Одринската епархия да изявят желанието си за това. Тези планове на Синесий обаче се сблъскали с интригите на католическата българска община в Одрин. "Те постоянно писваха против мене и гледаха да ме оклеветят по един или друг начин пред турците", пише в автобиографичните си бележки Синесий.
От друга страна гръцките владици от епархията също се опитвали всячески да осуетят плановете му. Българският епископ обаче не се отказва и обикаля селата в Одринска и Беломорска Тракия, помага за изграждането на черкви и български училища, освещава новопостроени сгради и ръкополага свещеници. И въпреки че не успява в това свое начинание, българската общност в Одрин и до днес продължава да поддържа двата православни храма "Св. св. Константин и Елена" и "Свети Георги Победоносец", които остават и единствените в града.
Благодарение на доброволните усилия на отец Филип Чъкърък, потомствен българин от Одрин, черквата "Свети Георги Победоносец" е спасена от разруха, след като затваря врати през 1951 г. Отец Филип я поддържа със собствени средства заедно със своя син Александър Чъкърък, който успява да организира благотворителни кампании и инициативи за възстановяването ѝ.
Преди 20 години възстановеният храм тържествено е открит и осветен на 9 май 2004 г. от Негово Високопреосвещенство Русенски Митрополит Неофит. До 17 март 2023 г., отец Александър Чъкърък развива истинска просветителска дейност, но след смъртта му епархията осиротява и остава без свещеник:
"Ние ще се постараем да продължим делото на отец Александър, защото това е достойно дело и трябва да се поддържа – отбеляза отец Ангел от Свиленград, в деня на годишнината от кончината на одринския свещеник. – Българщината и българският дух трябва да се поддържат и да се служи единствено и само на български език. Това е български храм, изграден с български средства, от българи, отдали живота, отделили от лептата си, за да бъдат тези храмове в това състояние, което виждаме сега. Ще се постараем да служим, но това не зависи само от нас, а също и от благословението на Адрианополския митрополит Амфилохий, който е дал устното си съгласие да се служи в храма на български език."
Българите в Одрин имат подкрепата на президентската ни институция, в лицето на вицепрезидента Илияна Йотова, която заяви, че ще положи всички усилия в храма да се служи отново на български език, както по времето на отец Александър.
"В скоро време ще започне поне веднъж месечно да се служи – увери архимандрит Атанасий Султанов от Старозагорската епархия. – За съжаление в България има огромна липса на свещеници и не може да бъде изпратен за постоянно тук. Ако се наложи да има постоянен свещеник, предполагам Вселенска патриаршия и Българската патриаршия ще се разберат и ще бъде изпратен. Митрополит Амфилохий е отворен за това. Все пак той е митрополит на Одрин и трябва да имаме неговото благословение."
Остава надеждата синът на отец Александър – Георги да продължи мисията на своя баща и дядо. Дай Боже свети Георги да му помогне да сбъдне мечтата си да служи на българската общност в Одрин!
Вижте още:
Снимки: Дарина Григорова, БГНЕСИзключително висока избирателна активност до средата на деня бележи една от 16-те изборни секции, разположени в сърцето на Европа – Брюксел. 334 българи (към 15 часа българско време) вече упражниха правото си на вот в Секция 2 към Постоянното..
23 са изборните секции, в които могат да гласуват българите в Гърция днес. Те са с пет по-малко от броя им на вота от 9 юни тази година. Най-много секции – пет – са открити на остров Крит. Те се намират на удобни за избирателите места...
Напълно спокойно и нормално, съгласно закона протича изборният ден в единствената открита секция в Кувейт. Българската общност в Арабската държава наброява около 300 – 350 души, предимно високообразовани специалисти в областта на медицината,..