Наистина ли е служебно служебното правителство? Това е въпросът, който си задават българите след като предложеният за служебен премиер Димитър Главчев представи персоналния състав на кабинета, в който има явен реверанс към партиите от доскоро управлявалата страната ни "сглобка" – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Кабинетът положи клетва на 9 април, а само седмица по-късно служебният премиер поиска от президента да издаде укази за подмяна на двама от министрите – на външните работи и на земеделието. Именно постът на външния министър беше в основата на  един от споровете, който "препъна" осъществяването на първата в България ротация в управлението при кабинета "Денков-Габриел".

• Българската политическа сага в превод за чужденци

Димитър Главчев предложи вместо от дипломата Стефан Димитров, Министерството на външните работи да бъде поето от заместник-председателя на ГЕРБ и бивш първи дипломат Даниел Митов. Това засили недоверието, че служебният кабинет ще успее да се справи с основната си задача – да организира честни и прозрачни предсрочни парламентарни избори, които трябва да се проведат на 9 юни, заедно с тези за Европейски парламент. Важното правило – министрите в служебното правителство да са равноотдалечени от всички политически сили – сякаш е погазено, а президентът Румен Радев забави издаването на укази за подмяна на министрите, за да даде време на премиера да коригира предложенията си. Междувременно Даниел Митов оттегли съгласието си да бъде служебен външен министър, заявявайки в парламента – "аз не бива да се превръщам в ябълка на раздора, която да разделя обществото, и да пречи на институциите да работят". Парламентарни партии поискаха вот на недоверие към служебния кабинет, а служебният премиер Димитър Главчев предложи на президента сам да съвмести премиерския пост и този на външен министър. Държавният глава определи идеята като авангардна, и заяви, че явно Главчев "все още не е разбрал с какво точно се е заел като премиер". Ето как наблюдаващите политическата картина в страната ни коментират ситуацията:

"Служебният кабинет, както по досегашните правила за формиране, така и по новоприетите, е със задача да организира изборите, но той също като всеки един орган на власт, е политически орган – припомни политологът доц. Албена Танева. - Проблемът не е нов, ние в много служебни кабинети сме виждали изявени партийни фигури от целия политически спектър. Хубаво е да откроим и че прибързаните действия в управлението, както във всяка човешка дейност, обикновено крият най-разнообразни рискове и изненади за всички участници."

Постът външен министър явно е горещият картоф в кабинета – още при представянето на проектосъстава беше направена подмяна на кандидатите, а броени дни след клетвата – отново се налага рокада. Това е особено притеснително за някои анализатори. Липсват ясни мотиви за смяната на служебния министър на външните работи, смята журналистът Петър Карабоев:

"Решението за това кой да бъде външен министър не засяга чак толкова много самото министерство. Предполага се, че това са структури  и администрация, която трябва да работи дори когато чака да има титуляр. Сензационното в случая беше, че няма и 9 дни, откакто беше представен проектокабинетът и това е втора смяна на външен министър, която още не е състояла. Абсурдно е да си на поста една седмица и да поискат смяната ти. Не чухме ясни мотиви защо."

"Президентът на практика е пред неприятния избор да не подпише указа за смяната и да остави тези министри. С това ще повиши още повече напрежението в обществото и в политическата класа. Другият му вариант е да се съобрази с тези промени и да заприлича на фигура, която отразява волята на Пеевски и Борисов" – коментира политическият анализатор Слави Василев. По думите му, политическата ситуация в страната "противоречи на здравия разум":

"Виждате как в момента, след като съзнателно отнеха ролята на президента в сформирането на служебни кабинети, които по силата на обстоятелствата, в последните три години се превърнаха в политическа алтернатива на властта в Народното събрание, Пеевски, Борисов и Петков решиха да отнемат възможността лично на Румен Радев да съставя политическа алтернатива. Като гласуваха промените ( в Конституцията относно начина на избор на служебен премиер- бел.ред.), но не си направиха сметката, че не само ще се стигне до съставяне на служебно правителство, но и че всички ще започнем да се чудим какво се случва с механизмите, които са функция на управлението на държавата."

За служебния кабинет отговорност носят онези, които са наложили правилата за неговото избиране – парламентът – категоричен е проф. Александър Маринов. Що се отнася до забавянето на указите за смените на министрите на външните работи и земеделието, той коментира, че ситуацията е породена от една съзнателна провокация докъде и какво би могло да мине:

"Ние сме в една абсолютно неясна територия. Ще дойде време Конституционният съд да се произнесе, така че засега не можем да кажем със сигурност каква е правната рамка. Можем обаче да разсъждаваме над политическата – убеден е Александър Маринов. - Мнозина си зададоха въпроса защо беше нужна тази активност на Бойко Борисов (лидер на първата по численост политическа сила в парламента- бел.ред.), който препоръча на служебния премиер кого да махне и кого да сложи. Истината е, че това беше една проба и една провокация в същото време към президента – дали ще се огъне. Както знаем, президентът Радев не е от тези, които се огъва и той изрично възрази на този подход, включително от гледна точка на личността. Митов се оттегли. Така че това приключи. Ясно беше, че е изключително неудачен вариант за служебен министър на външните работи да бъде назначен действащ зам.-председател на една от големите политически сили. От тази гледна точка президентът се противопостави напълно основателно."

Вижте още:

• Ремонт на служебния кабинет предлага премиерът Димитър Главчев
  
  
• Президентът трябва да се консултира с партиите преди да назначи нови министри

Съставил: Йоан Колев