"Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!" (Лука 19 : 38)

С тези възторжени възгласи, които Църквата припомня на празника Вход Господен, Иисус Христос е посрещнат в Йерусалим с надеждата за добруване и вечен живот на земята. Ден преди това Той връща към живота мъртвия от четири дни Лазар, а вестта за това чудо събира пред портите на града хиляди израилтяни, които очакват да ги спаси от гнета на римляните и да установи царството на справедливостта. Въпреки че влиза в Йерусалим не на кон, като знатен владетел, а на осле и показва естеството на своето посещение, те не разпознават Божия Син и Спасител и не осъзнават за какво е дошъл при тях.

"И когато се приближи и видя градът се разплака" (Лука 19:41) Предусещайки пълното разорение и погрома, който очаква града и неговите жители, Иисус изрича: "Понеже ти не узна времето, когато беше посетен..."  

Какво посещение има предвид Спасителят?

"Говори, разбира се, за своето посещение в Йерусалим – на единородния Син Божий, който се е въплътил, за да изкупи нашите грехове, за да разруши смъртта и да отвори за всички, които вярваме в Него, дверите на Царството Божие", отбелязва в интервю за Радио България Александра Карамихалева – богослов, автор на православна литература и главен редактор на "Църковен вестник" към Светия Синод на БПЦ.

"Мислех си за тези думи на Господа и затова доколко ние самите разпознаваме Божиите посещения в нашия живот доколко казваме за тях "Слава на Бога" и доколко сме благодарни за тях? А Божии посещения са всички случаи, в които срещаме на житейския ни път някой човек с неговите нужди – от помощ, от подкрепа, от насърчение, от добра дума, от усмивка, от каквато и да е проява на любов и внимание. Божии посещения са и всички болести, скърби и лишения, разбира се. Всички изпитания, които Бог допуска в живота ни са, не за да ни накаже, а за да прозрем за самите себе си кои са недъзите в душата ни, да видим в себе си всички остатъци на маловерие, на липса на търпение, на завист, на привързаност към материални блага и своевременно да се избавим от тях. И горко ни, ако не забелязваме тези Божии посещения и не им отговаряме подобаващо, както и на всички прекрасни неща, които Бог ежедневно изпраща в нашия живот. Всички утешения, всички радости, които ни дарява също са Божии посещения, на които да отговаряме със "Слава на Бога", да прославяме Бога за тях и да сме благодарни. Иначе опасявам се, че ни очаква това, което е сполетяло Йерусалим и неговите граждани."

Често в живота ни си правим планове, изпълнени сме с очаквания, в капана на нашите собствени мисли. Почитаме тези, които са в силата си, а когато ги почувстваме слаби ги игнорираме и забравяме за тях. Така сме и към най близките ни хора и към тези, които обичаме, посочва Александра Карамихалева и допълва:

"Ние сме не по-малко непостоянни и изменчиви в своята любов към тях. Радваме им се, отнасяме се добре с тях, когато отговарят на нашите очаквания и им отнемаме благоволението си, отдръпваме се, огорчаваме се, разочароваме се – веднага, когато те не ни угодят и не отговорят на очакванията ни за тях. Такива сме и по отношение на децата ни, и по отношение на съпрузите, приятелите, колегите ни и всички останали. Помислете си колко бързо се разочароваме и се ожесточаваме срещу тях, при първия случай, когато не ни угодят и за най-дребни неща. За съжаление сме същите и по отношение на Бога. Докато всичко е наред в живота ни сме доволни. Веднага след като претърпим някакво лишение, някакво изпитание, някаква болест, много скоро това наше добро отношение се заменя с "Къде е Бог? Защо не ми помага" или "няма Бог" – в по-крайните случаи."

Затова посланието на този светъл християнски празник е, когато вземем осветените върбови клонки от черквата, символизиращи палмовите листа, с които в Йерусалим посрещат Иисус Христос, да знаем какво честваме и кого славим, напомня богословът Александра Карамихалева:

"Аз наистина не съм сигурна дали осъзнаваме, че в днешния ден честваме Господ Иисус Христос, който е възкресил ден преди влизането си в Йерусалим Четиридневния Лазар. Връща го към живота, за да служи на Бога още много години. Честваме Христос, който със собственото си разпятие и Възкресение слиза в ада, отваря дверите му и извежда оттам старозаветните праведници, всички Божии угодници, живели до Рождество Христово, до Неговото раждане в плът, кръстна смърт и Възкресение. Със Своя живот в плът Господ Иисус Христос побеждава смъртта. Отваря за нас отново дверите на Царството Божие и този път е отворен за всеки от нас, стига наистина да си дадем сметка дали вярваме точно в това и дали нашата вяра е такава, че да преобразява целия ни живот. Нашата вяра да е такава, че всяко наше решение, всяко наше действие, всяка наша мисъл, дори – да ни приближава с още една крачка към онова, което трябва да бъдем, да бъдем богоподобни, да се приближаваме към Царството Божие и Неговата правда."