Българите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с българско самосъзнание идват да търсят обучение или реализация в България, а българският паспорт им отваря вратите към други държави от ЕС и по света.
Такъв избор прави и Синди Николофски, която вече една година работи в албанското посолство в София като финансист и секретар на посланика. Скоро обаче ѝ предстои ново предизвикателство – пътуване на бригада в Аляска, където ще работи като сервитьор, а когато се завърне у нас, има желание да се занимава с програмиране. Освен това от септември месец се надява да започне работа и в албанската редакция на Радио България.
"Аз се казвам Синди Николофски, живяла съм в Албания докато станах на 18 години. Моите родители са български и албански граждани. Майка ми е от Украйна, но има и молдовски паспорт, а преди години е дошла в Благоевград да учи. Баща ми е част от българското малцинство в Албания и също е дошъл в България, за да учи. Запознават се в Благоевград и отиват да живеят в Албания."
Синди споделя за нещо, което я изненадва у хората, които среща както в Албания, така и у нас:
"Нашето село се казва Върник. Там има много хора, които говорят един български диалект. Приели са ги като част от албанския народ. Никога не сме се чувствали лошо в Албания, но всеки път ми казваха – "вие не сте албанци, вие не сте албанци". Това се случи и когато дойдохме в България, пак така ни казваха – "вие не сте българи, вие сте албанци", все едно нямаме идентичност. Въпреки това, много хубаво съм си прекарвала както в Албания, така и в България, тоест и на двете места се чувствам добре и ако ме питаш дали съм албанка или българка, не мога да ти отговоря."
Благодарна е и за подкрепата, която страната ни оказва на Албания по пътя ѝ към членството в Европейския съюз. Признава, че откакто българското малцинство там е признато, всеки, който пожелае, може лесно да вземе български паспорт. "Има много деца от нашето село, които учат в София и работят различни неща. България и Албания винаги са били близки държави, имали са много добри отношения", казва ни Синди.
За родителите си разказва малко. Баща ѝ вече не е сред нас, а майка ѝ работи като психолог в общината на град Билища, намиращ се в административна област Корча. Помага на деца, които са прекалено затворени или са част от аутистичния спектър.
Любимо място за Синди в София са многобройните паркове, в които може да се разхожда. Прави го с удоволствие при всеки удобен случай. Освен това градът ѝ дава голямо спокойствие, каквото никъде досега не е чувствала. Това безспорно е един интересен и със сигурност различен поглед над ежедневието в нашата столица.
Вижте още:
Снимки: личен архив
Нидерландката Естер Вилемс продължава да привлича хора от различни градове и националности в своя клуб за български народни танци, създаден в Хага и носещ името "Зора". Основан е през 2017 година и още тогава в него се записват 13 души, които с..
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..