Новата етноджаз формация JazzBoree прави силно впечатление още със своя дебютен сингъл "Дос, дос, Доне ле".
Познаваме Савина Пламенова като фолклорна певица, която обича и джаза. Участвала в различни популярни народни ансамбли, в последно време тя разширява търсенията си със своите самостоятелни песни, в които комбинира фолклор и джаз.
Савина отдавна иска да създаде формация от съмишленици, които биха се припознали в тази концепция. Убедена е, че за реализацията на големите мечти трябва да се уцели точното време, затова изчаква да натрупа творчески багаж и рутина, за да подходи най-правилно към тази толкова специфична музика. Първо се обръща към "човека с пианото" – така открива Борис Петков в социалните мрежи. Прави ѝ впечатление на млад, талантлив и амбициозен музикант. Следват Андрей Велков на барабани и Ралица Тонева на саксофон. Веднага се сработват, процесът на музициране протича леко, приятно и естествено. Впоследствие стават толкова близки, че се събират не само да творят, но и да споделят неща от живота, времето им заедно е личен и специален момент.
Оказва се, че Борис Петков още преди това е искал да се занимава с български фолклор. Макар да е живял в България през по-голямата част от живота си (от 4 години учи в Германия), едва когато е напуснал родината и започва да изпитва носталгия осъзнава, че не е запознат с българското. Решава да чуе българския фолклор извън клишираната представа за него. След като Савина се свързва с Борис, той разчита тази среща като знак от съдбата, и казва: "Това е!". Класически музикант по образование, той намира много свобода в джаза, а в музикалните науки пристрастията му са към хармонията. Именно Борис прави аранжиментите на всички песни, които JazzBoree записват, като останалите трима се стремят да дообогатяват идеите му. Негов е и изборът на "Дос, дос, Доне ле" за първи сингъл.
"Започнахме с три песни в началото - "Дос, дос, Доне ле", "Стано, Станке" и "Пладненке девойко". "Дос, дос" на мен много ми хареса, това е може би най-любимата ми от първата триада. Много ми хареса текстът – това е авторски текст на Сави, много красив, много искрен, филтриран през нея, през българския фолклор, през много опит и красота. Там аранжиментът се получи много просто, защото стана от само себе си. Има музикални идеи, които носят всичко в себе си, няма нужда да бъдат допълнително подправяни или да се намесваш и преработваш. Ядрото носи цялата информация в себе си. Така аранжиментът се получи изключително плавно."
Савина от своя страна подхожда внимателно към авторството на текста, за който се е уповавала на нашите традиции, сборници, архиви и музикални плочи в БАН:
"Имаме богато наследство, оставено от големи композитори, към които ние трябва да имаме много сериозно отношение и уважение. Така че текстът е авторски може би дотам, доколкото е вдъхновен от всички сборници, които съм прочела. Да, различен е текстът. Да, няма го никъде, в нито един сборник. Но той е вдъхновен от нещата, които съм прочела в тези сборници. Така че – да, може да се нарече авторски, но базиран върху всичко, което е оставено като наследство за нас."
Колкото до музиката на JazzBoree, Андрей Велков я определя така:
"Ние нямаме конкретен стил, към който се стремим – по-скоро плуваме в семейството на джаза, а там има страшно много стилове. Нямаме това ограничение откъм стилистика, но определено накланяме везната към джаза и съответно търсим тази връзка между фолклора и джаза."
Музикантите от JazzBoree открояват важната роля на Алекс Нушев, на чиито тонрежисьорски умения се уповават и дължат звука в "Дос, дос, Доне ле".
Веднага след като пускат песента в социалните мрежи и публичното пространство, получават покани за участия, така че в момента усърдно трупат авторски материал, за да откликнат на желанието музиката им да бъде чута на живо. Докато този момент настъпи, посланието на четиримата от JazzBoree към нас е следното: "Джазът в съчетание с етно мотиви ни събра, а акцентът ни е българският фолклор. В музиката си пресъздаваме някои от най-отличителните белези в българския фолклор, като преплитаме авторски мелодии с джаз звучене. Това е нашата първа песен, която създадохме с много труд и посветеност. Приятно слушане!"
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
“Борис Христов – Посланик на българската песен” – така е озаглавен концертът на оперният певец Пламен Бейков и на пианистката Божена Петрова, който ще се състои тази вечер в Първо студио на БНР. “ Програмата е опит за реконструкция на творческите..
Малко познати произведения в изпълнение на изключителни музиканти очаква столичната публика на 6 ноември в зала "България". Ще прозвучат Вариации върху тема на Франк Бридж, оп. 10 – ранна творба на Бенджамин Бритън , посветена на неговия учител по..
Нашумялото дуо Молец поставя финал на турнето си из страната с грандиозен спектакъл. На 21 ноември в "Арена София" Крис Макаров и Юли Славчев ще ни..