Красимир Караилиев е роден в Словакия, но родът му е от България. Потомък е на български градинари, чиято слава се разнася в редица европейски държави към края на ХІХ и в първата половина на ХХ в. Споменът за трудолюбието и изкусното им майсторство е жив и до днес.
Родителите на Красимир са от великотърновското село Поликраище, откъдето e и дядото, дал началото на градинарския поминък на семейството в Европа. Тръгнал на гурбет едва 15-годишен, 5 години работи в Унгария, завръща се за кратко в родината си, а през 1946 г., заедно със съпругата и децата си трайно се установява в Братислава. Там се ражда и Красимир.
Когато Краси е на 2 годинки родителите му се развеждат - баща му се връща в България, а той остава заедно с майка си в Братислава. Красимир Караилиев също създава своето семейство в словашката столица. Но българският език и българската култура са неизменна част от живота му.
"Възпитаван съм в българско семейство. От родителите на майка ми и от нея съм научил езика и съм възприел българските нрави и обичаи. Чувствам се изцяло българин. Учил съм и в българското училище "Христо Ботев" в Братислава. Дъщеря ми също го завърши. С жена ми, която е слочавчка, така решихме – след като аз съм българин, и детето да научи по-добре българския. Дори тя продължи с българска филология и хърватски език в Братиславския университет "Коменски". За съжаление, трудно се намира работа с българския език в Словакия, но пък тя иска да се занимава с него и търси варианти. Междувременно работи друго, за да се издържа."
Красимир е таксиметров шофьор и всяка утрин изминава разстоянието от къщата си в Унгария до Братислава. Там оставя съпругата си на работа, след което и той продължава с таксито.
Преди няколко години Краси решава да продаде апартамента си в Братислава и да си купи къща с двор в унгарското градче Мошонмадяровар, разположено само на 17 км югоизточно от точката, в която се събират границите със Словакия и Австрия. Там се чувства спокоен, а и е успял да внесе в дома си българския дух – от архитектурата, през интериора и обзавеждането, до кухнята и музиката, която се слуша.
„Мошонмадяровар е много красиво градче - има минерални бани, известен е и като градът на зъболекарите, тъй като има повече зъболекари, отколкото хора, които да живеят там(смее се). Всяка втора къща е на стоматолог. Да се лекуват при тях идват много австрийци. Така го реших – продадох апартамента и за същите пари си купих голям имот с двор. Направил съм си хубава механа, в български стил. Аз пък съм и кулинар. Обичам да приготвям български ястия. Правя си български суджуци, отглеждам чушки, домати. Имам една оранжерийка и вече съм насял чушките. Очаквам да поникнат, после почвам доматите и т.н.“.
Въпреки че е роден и израсъл в Братислава, всяка година Красимир посещава България, за да поддържа връзка с прародината си. Неотдавна осъществява и мечтата си да се запознае с баща си и да помири родителите си. В Словакия пък не спира да милее за българското. Красимир е един от създателите на танцовия състав „Веселие“.
"Аз страшо много обичам българския фолклор. И затова станах един от основателите на групата, заедно с Цветелина Генчева, която около 4 години беше директор на българското училище, а в момента е в България. Но тя направи много за нашето училище. Имахме и детски хоров състав - "Славейче", където пееше и моята дъщеря. Заедно с Цветелина, с учители и с други хора, които имаха интерес към българските танци, създадохме "Веселие".
Питаме Красимир Караилиев и как се отнасят словаците към българите?
„Словаците обичат българите, защото чувстват славянската кръв. Езикът ни е разбираем, харесват как живеят българите, както и че са гостоприемен народ. И затова винаги се връщат от ваканция в България с много ярки впечатления и пазят добри спомени“.
В края на срещата ни Красимир Караилиев отправи послание към българите в България и по света, призовавайки ги да пазят българския дух:
„Българите сме една от най-старите нации в Европа и света. И ще бъде жалко, ако младите българи не вземат присърце този факт и не направят нищо за България. Околният свят трябва да знае, че България е нация с дълголетна история и традиции. Нашите деди и прадеди са направили много, а ние също трябва да направим нещо тази България, за да остане, да я има“.
Още снимки можете да видите в галерията под публикацията.
Фото: Кр.Мартинов, lyaskovets.net и Кр.Караилиев-личен архив
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната ни пред света, започна един нетрадиционен обществен форум, който демонстрира постиженията на една..
По информация на Генералното консулство на България във Валенсия към момента няма данни за загинали или пострадали български граждани , съобщиха за БНР от пресцентъра на МВнР. Не са постъпвали и сигнали от бедстващи наши сънародници...
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така..