Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мартеници или родопски байници – символ на надеждата за хубавото, което предстои

4
Снимка: ИЕФЕМ - БАН

Мартеницата е един от символите на България – считан за предвестник на пролетта и прогонването на мрака. Всяка година на първи март, дори далеч от родината, българите закичваме близки и приятели с усуканите бели и червени конци, с пожелание за здраве и благоденствие. Тази старинна традиция векове наред се е предавала от поколение на поколение, носи радост и превръща деня в радостно събитие. Има и поверие, че ако първи март е слънчев и топъл, лятото ще е дъждовно, ако пък гърми - реколтата ще е много богата.

За появата на мартенската традиция по нашите земи се носят много предания, но никой не знае точно къде и кога са се закичили с първата мартеница. Българският фолклор обаче, във всички краища на страната ни, ѝ придава огромно значение, издигайки мартеницата до магичен амулет, който пази от всички големи злини. В миналото това били природните стихии и дивите зверове, които дебнели навсякъде. Днес обаче, мартеницата се възприема "като гаранция за здраве и преход към новото начало, което идва с  пролетния сезон", отбелязва д-р Иглика Мишкова от Института по етнология и фолклористика при БАН:

"Още от времето на традиционното общество, мартениците, за разлика от сега, принципно са се изработвали от най-възрастната жена в семейството. От онази жена, която е дарила най-много живот, която има много житейски опит. За направата на мартениците някога основно са събирали вълната от овцете, която е била закачена из храстите на полето, това естествено не се случва в днешно време. Т.е. това е вълна, която не е стригана от овцете, а сама е паднала и е престояла под звездите, събрала е магическата сила на всички билки по поляните и една част от тази вълна се оцветявала в червено, другата се оставяла да е бяла. В традицията, възрастната жена, която трябвало да приготви мартениците, задължително се обличала в чиста премяна, имало и забрана – да не пипа огън преди да започне да работи с мартеницата. Заплитането ѝ трябвало да се прави наляво, със затворени очи, за да са затворени по същия начин и очите на змиите, на вълците, на всички онези неприятели, които заплашват човека, който ще носи мартеницата. Когато запридането е свършено, при завързването на двата края на мартеницата се казвали обредни думи и така да се завържат устите на змиите, на вълците, за да не нападат хората. След като се усучат всички тези конци, мартеницата се оставяла да пренощува на трендафил, защото има магическата сила да пречисти, да предпази. Чак след това мартениците били готови да бъдат закичени на всеки един в дома, както и на домашните животни."

От 24.02 до 1.03 в Института по етнография и фолклористика с музей към БАН се проведе традиционната работилница за мартенички за деца. Заедно с децата, над мартеничките се трудиха и творци от Задругата на майсторите.

Днес трудно биха могли да се спазят всички тези изисквания и все по-често купуваме мартениците от търговци, без да знаем къде и как е са направени. Напоследък обаче се наблюдава тенденция хората да предпочитат мартеници, изработени от естествена вълна, дърво и други природни материали, по традиционни образци. При изработката им всеки майстор влага своята естетика и душа.

Важно е да се знае, че "мартеницата не се изхвърля, а се окачва на плодно дърво, но може да се постави под камък или там където има домашни птици, например в полога на кокошките" – казва още д-р Иглика Мишкова и продължава:

"Ако мартеницата е поставена под камък, на следващия ден могат да отидат и да видят какво ще открият под този камък. И се вярва, че ако под камъка има много мравки, то през годината ще има много агънца, ако има червей или бръмбар, ще има повече теленца или кончета в стопанството. В Източните Родопи, на този ден хората, подобно на Игнажден, следят какъв ще бъде човекът, който ще прекрачи прага на къщата им. Ако първият гост е добър, заможен човек, това означава че и тяхната година ще е хубава"- разказва изследователката на традицията на мартеничките и се спира на някои специфични особености:

"В Родопите са по-разпознаваеми местните мартеници, защото към тях се добавя и син, зелен и розов цвят. Обикновено те се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, по дръвчета, по рогца на домашни животни. Особеното е, че много често в този район мартениците се наричат байници. Това предопределя функцията им - т.е. когато сложиш мартеница, тя задължително предпазва човека, който я носи. Другите по-интересни мартеници, са тези, които се правят в Софийско, където се добавя основно синият цвят. В останалите краища на страната, в зависимост от това, какъв е основният поминък на хората, се добавят съответните декорации. Има и нещо, което било типично за годините на традиционното общество, но липсва в днешната мартеница. Това е скилидката чесън, която много често се е поставяла към мартеницата. Синият цвят, синьото мънисто имат изключително силна предпазна функция. Мартениците не се носят през цялата година, а докато човек не види първия щъркел, лястовицата или разцъфнало плодно дърво. Най-често те се носят до Благовещение - на 25 март"- напомня етнологът д-р Иглика Мишкова.

Снимки: Институт по етнография и фолклористика с музей към БАН


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..

публикувано на 04.07.24 в 13:55

И български ритми звучаха на детски фолклорен фестивал в Марибор

Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..

публикувано на 28.06.24 в 14:11
Елмалъ баба теке

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Според османски документи  край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..

публикувано на 26.06.24 в 09:15