“Иска ми се още повече българи да започнат да ценят културата и страната си, без да чакат първо чужденците да ги оценят“. Думите са на Александър Еплер – американец от руски произход, който нарича себе си българофил. Доказва това с целия си живот, отдаден на българския фолклор, на инструмента, характерен за народната ни музика – кавала, и изработката на ювелирни кавали. Историята на тази любов към България е разказана във филма "Кавал парк" на българския режисьор от Сиатъл Богдан Дарев и сега  лентата тръгва на поход към сърцата на българите в България чрез киносалоните в 16 града у нас.

"Дай Боже да откликнат хората и да дойдат да гледат филма!" – казва режисьорът пред Радио България. След пилотна прожекция на "Кавал парк" сред българи в страната ни преди година, реакциите били недвусмислени – "трябва да се направи всичко възможно, за да могат да го видят повече хора по кината". 

Кино историята, реализирана с подкрепата на българската общност на Западния бряг на САЩ, прави световно турне сред диаспорите ни в Европа и Америка, гледат го и много чужденци, а сега е време и зрителите в страната ни да се запознаят с Александър Еплер и по този начин да погледнат родината от друг ъгъл, да се усмихнат, просълзят и … да се влюбят.

За да представят филма в страната ни се завърнаха режисьорът Богдан Дарев и вдъхновителят на идеята Васил Денев – музикант, който свири на кавал от малък, а от години живее със семейството си в Сиатъл. Приятелството му с Александър Еплер – "този благ човек с недвусмислен вид на Дядо Коледа" стои в основата на филма "Кавал парк":

"Идеята, че трябва да намеря някой, който да направи филм за този хубав човек ми хрумна, когато гледах видео на български журналист, който разказваше за някакъв "ненормалник" от Сиатъл, и се запитах – "ние с това ли трябва да се гордеем?! В Сиатъл има такъв невероятен чешит, с когото спокойно можем да се гордеем, името му е Александър Еплер – един от най-добрите майстори на флейти. Той нито по рождение, нито по кръв е българин, но ме грабна още с първата си реплика, че е българофил. Той казваше: "Аз съм руснак и обичам България. Вие сте ни дали всичко, и България стои много над Русия!" – разказва Васил Денев. Първата му среща с Еплер е по време на концерт на световноизвестния кавалджия Теодосий Спасов в Сиатъл, която прераства в дългогодишно приятелство. Денев често гостувал в ателието и "българската градина на Еплер", за да посвирят заедно, да поговорят за България. Именно там открива и най-добрия кавал, на който някога е свирил:

"Еплер е майстор на флейти и е направил един модел кавал, който е изключително красив. Обикновено народните музиканти в България не уважават много красивите инструменти, най- хубавите кавали у нас бяха на майстора бай Слави, които в интерес на истината не са много красиви на външен вид. И когато видях този красив кавал, си казах: "не може да е толкова красиво и да свири!". Но, разглеждайки инструментите в ателието на бай Сашо, той ми го показа, а като засвирих – кавалът ми заспа в ръцете… И той беше много щастлив, защото вече беше спрял да свири на кавал, беше болен и с огромно удоволствие ми го подари. Каза, че това е единственият кавал от този модел, на който кавалджия ще продължи да свири, защото има и други, но са притежание на колекционери. Това е много специален инструмент за мен – първо, защото ми е личен подарък от бай Сашо. Освен това, е с прекрасен филигранен надпис с логото на Александър Еплер и годината на изработка – 1981-а, и е сериен номер 001."

• "Кавал парк" – обяснение в любов към България отвъд Океана

Еплер е възпитан в любов към България от родителите си, които мечтаели да емигрират в страната ни след края на Втората световна война. Но виждат, че България е окупирана от Съветския съюз и отиват далеч – отвъд Океана, разказва Васил Денев. Българският фолклор го пленява още от детинство, научава се да свири на кавал, а 14-годишен отива на концерт на български ансамбъл в САЩ, където получава покана да дойде у нас, за да учи родните ритми от извора. "Кавал парк" разказва този изпълнен с препятствия път. През целия си живот след това Александър Еплер мечтае да дойде отново в България и, макар да не успява да направи това физически, днес се завръща чрез филма и своите български приятели от Сиатъл.

"България ми е дала толкова много, искам и аз да дам нещо обратно", казва приживе Еплер и чрез този филм ни дава един различен поглед към нас самите и позитивен разказ за България, от който изключително много се нуждаем в днешните турбулентни времена.

"Този филм е много повече от документален, наричам го документално-художествен – има много теми, но също така е и изследване на един човешки характер. Засяга фолклора, кавала, но той е много повече от един филм за кавала. Аз много се радвах, защото има млади хора без отношение към фолклорната ни традиция, които виждат във филма нещо повече, което засяга нашата ценностна система и това какво може една България да даде на света" – пояснява режисьорът Богдан Дарев, а Васил Денев допълва: "След края на прожекцията виждаш едни просълзени и усмихнати хора".

За вдъхновяващата сила на филма говори и отзивът на един от зрителите му – Клейтън от Сиатъл: "Ако 14-годишен американец може да се промъкне в комунистическа България да учи музика, тогава нищо не може да ме спре да преследвам собствените си мечти!"

В звуковия модул по-горе чуйте целия разговор с Богдан Дарев и Васил Денев от гостуването им в предаването "България днес" на Радио България – за филма "Кавал парк", за "музикалния гений" Александър Еплер, който се превръща в първия студент по кавал в България и историята на едно невероятно приятелство. 

Снимки: личен архив, Kaval Park, Facebook/kavalpark