Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Две години след началото на войната в Украйна – расте броят на обезверените

Украинката с български корени Тетяна Станева: Ние свършихме! Вече няма кого да мобилизират

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Навършват се две години от онази февруарска сутрин през 2022 година, която промени живота в Европа и отвъд и наложи преосмислянето на отношенията в редица сфери между Света и Руската федерация.

В следващите редове обаче няма да разглеждаме размера на преките и косвени щети за световната икономика, провокирани от войната в Украйна, а ще се опитаме да представим два емоционални лични разказа за живота на две жени – бесарабски българки, по време на война. Едната е режисьор, другата учител, обединява ги любовта им към Украйна – тяхната родина.  

"Няма вече човек, който да не е загубил от тази война" – признава в интервю за Радио България режисьорът Тетяна Станева и допълва, че със застрашителни темпове расте броят на обезверените граждани:

Тетяна Станева
"Аз останах в Украйна и ходя в България когато имам работа по някакви проекти, но всъщност си живея в Украйна. Семейството ми е там и за мен не се промени нещо тотално, защото за мен войната започна през 2014 година. Аз винаги съм си обичала земята, Украйна, моето село и войната само усили това. Колко истории срещам и знам обаче от мои приятели, които напуснаха своите домове и никога повече няма да се върнат… Кажете ми, как да се чувстват тези хора и как да имат надежда на нов живот въобще."


Много нейни познати напускат страната и често започват абсолютно различна работа, защото трябва да преживяват, да хранят и помагат на семействата си. Редица филмови проекти на Тетяна също са поставени на пауза или напълно загубени, но въпреки трудностите, тя не се отказва.

Смъртта на руския опозиционер Алексей Навални преди дни предизвиква смесени чувства сред украинците, но според Тетяна тя е знак за едно:


"Този режим ще държи своята власт, както разбрахме вече не от един случай – и Борис Немцов, и Анна Политковская, а сега и Навални. Русия няма надежда за промяна. Това ние го виждаме от столетия, а част от останалите хора започнаха да го разбират след 24 февруари 2022. От 2014 година всички се опитаха някак да говорят с него, да измислят икономически схеми, с които да го откажат от войната. И какво? Те просто нахраниха чудовището и то стана по-голямо – припомня Станева и откровено заявява: – Ние свършихме! Това искам да го подчертая. Политиците у нас се карат помежду си, защото няма кого да мобилизират. Те взимат просто хората от работата им, ама работата също трябва да я върши някой. Икономиката е съсипана и като държавен апарат също няма да издържим, ако всички отидат да воюват."

Личната история на Нина Биковска също е пряко свързана с войната, тъй като съпругът ѝ е офицер. Началото на военната офанзива го заварва в Източна Украйна, където е и до днес. Съпругата му общува с него със съобщения. Спомня си, че в дните около 24 февруари 2022-а ѝ е било много трудно да разбере какво се е случило, но бързо преодолява ступора и започва своите доброволчески акции:

"Събирахме облекло, храна, медикаменти – спомня си днес Нина. – Хората сами носеха пари и с тях купувахме всичко, което трябваше на нашите момчета и им го карахме със специални разрешения до определени места. Продължаваме да им купуваме, като сега това е по-лесно, понеже сме открили банкова сметка и хората, които имат възможност, могат да я захранват със средства."

Нина Биковска
Нейната голяма дъщеря и брат ѝ живеят в България – София и Варна, и също събират и изпращат пари за необходимото облекло и принадлежности. "Със средства, събрани от тях и техни колеги, успяват да закупят дори и дрон" – обяснява ни Нина. Среща проблеми обаче с местните власти в Болград:

"Ние се обърнахме към тях с молба за конкретна помощ. На момчетата им трябват дронове, автомобили, друга техника. Попитахме кмета и отговорът беше, че нямат намерение да закупуват такива неща, а те имат средства, защото много голям процент от заплатата на нашите момчета, постъпва в общината. Затова ние разчитаме само на хората, които разбират от какво се нуждаем."

В ежедневието си извън доброволчеството, жената е учител в Болград, където преподава и на деца от детските градини. Много от тях не могат да свикнат и трудно понасят обявявите за въздушна тревога, въпреки че бомбоубежищата са оборудвани с всичко необходимо за протичането на пълноценен учебен процес, има музика, играчки и рисунки… Но с войната не се свиква, тя "изяжда" хуманността и надеждата!

Още по темата:

Снимки: ЕПА/БГНЕС, БГНЕС, личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Българите в Киев отбелязват Деня на народните будители

Посолството на България в Киев организира честване на Деня на народните будители – 1 ноември. Очаква се тържеството да събере представители на българската общност в Украйна. " Украинска Бесарабия е родина на много съвременни български..

публикувано на 31.10.24 в 06:25
Селището Солана, Валенсия, 30 октомври 2024 г.

Заради дъждове и лошо време българи бяха блокирани на летището във Валенсия

По информация на Генералното консулство на България във Валенсия към момента няма данни за загинали или пострадали български граждани , съобщиха за БНР от пресцентъра на МВнР. Не са постъпвали и сигнали от бедстващи наши сънародници...

обновено на 30.10.24 в 17:54
Милена Селими и Георги Господинов

Романът "Времеубежище" на Георги Господинов вече и на албански

Писател, преводач, журналист, представител на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, Милена Селими не спира да популяризира българската литература, култура, ценности и традиции. Едно от най-новите й професионални постижения е..

публикувано на 30.10.24 в 10:20