Българските сдружения в Сърбия ще преустановят дейността си, свързана с утвърждаване на български език, култура и ценности, ако не бъде подновена програмата за българска помощ. Това заяви Иван Ченчев с декларация на парламентарната група на БСП.
Декларацията идва след посещението на Ченчев в Босилеград за отбелязване на годишнината от гибелта на Васил Левски. Депутатът информира, че има 3 писма, включително и до парламента, с които Александър Димитров, председател на сдружение "Глас" в Босилеград, и Иван Николов, председател на Културно-информационния център в Босилеград, алармират, че по програмата за българска помощ, вече няма да се финансират проектите за българските общности в Западните Балкани.
Наскоро в редакцията на Радио България също дойде тревожно писмо от страна на Дарко Аначков, председател на Българо-сръбския център във Враня, който работи от шест години. В него той изразява зариженост "от възможността Министерството на външните работи на Република България да спре финансирането на дейността на българските организации в Република Сърбия по програмата "Българска помощ за развитие". В писмото си той пише, че: "за много организации тази помощ е единствената възможност за постигане на техните цели и дейности. Българите в Сърбия намаляват. Вместо МВнР да укрепва тези организации, то насърчава тяхното закриване".
"Това на практика означава, че българските сдружения в Република Сърбия трябва да преустановят или да прекратят дейността си, свързана с утвърждаване на български език, култура и ценности", посочи депутатът Иван Ченчев. По думите му, оставени сами на себе си българските сдружения са застрашени от разпадане, а положените досега усилия и средства от страна на българската държава, се обезсмислят. Смятаме, че това противоречи на декларираните от Министерство на външните работи външнополитически цели за подпомагане на българските общности и организации зад граница, заяви Ченчев. Той апелира Мария Габриел по най-бързия начин да се задейства и да се намери начин да възстанови програмата.
Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..
Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..
На централно място в Музея на индустрията в Чикаго е поставено коледно дърво с българска украса. За пета поредна година сънародници от Ветровития град изработиха пищната украса на българската елха с над 30 хиляди цветни лампички и стотици орнаменти...
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..