Хората в шуменското село Никола Козлево смятат себе си за благословени, защото ден и нощ могат да почукат на една врата и да разтоварят болката си. С усмивка и добра дума ще ги посрещне докторът, който не просто облекчава физическите им страдания, но и лекува техните души.

Д-р Евгений Кара, роден и израсъл в молдовския град Кахул, пристига в България през 1996-а. Тук намира всичко – дом, образование, семейство. И онова щастие в очите на своите пациенти, което може да се прочете след въздишка на облекчение.

"Вкъщи постоянно чувахме българска реч – разказва той. – С роднините ни бесарабски българи се събирахме на сватби, празненства, за да почетем традициите. И тъй като моята мечта, а още повече на моите родители, беше да стана лекар, заминах по една правителствена програма, след като завърших средно специално образование за фелдшер."

В Плевен се дипломира в Медицинския университет, а негов състудент – и той бесарабски българин, го кани на гости в шуменското село Хърсово, където баща му е ветеринарен лекар. Оказва се, че в близкото Никола Козлево има свободна практика и, както казва Евгений Кара, "с добрина, с хубави неща така стигнах вече 20 години".

Пациентите на лекаря споделят, че ако не е той, много от тях ще останат без здравна грижа, лекарства, първа помощ. А за да е полезен на колкото се може повече хора, той не връща никого, дори в почивните си дни. Така през кабинета му минават хора от Бургас, Горна Оряховица, Исперих, Добрич, Шумен, Генерал Колево, Варна…от половин България. "Всички ме познават от тази околия – дори от София идват. Особено по време на епидемията от Ковид страшно много пациенти имах от столицата", казва д-р Евгений Кара.

И макар да е общопрактикуващ лекар, той се увлича също по психиатрията и има своето обяснение за това:

"Психосоматичните симптоми са 70 процента в нашата практика. Само днес прегледах шест-седем души, които се нуждаят от лечение на този основа. Живеем в напрегнат свят, в информационен взрив, който получаваме по радио, телевизия, интернет, и всички знаем, че тази достъпна информация невинаги е вярна. За съжаление, никой не може да я контролира и хората, четейки, правят грешни заключения и започват да си слагат диагнози, да се самолекуват. Затова и първата ми дума към пациентите е: "Не четете в интернет, не разказвайте на баби, дядовци, комшии и ако имате някакъв проблем, заповядайте при мен". И виждам, че хората ми се доверяват, идват често и ме питат. Въобще, когато се изгради доверие между пациента и лекаря, нещата вървят и се постига 99 процента успех, а стопроцентовият само Господ може да го даде."

За да издържи на напрежението, д-р Евгений Кара обича да спортува. Тогава казва на пациентите: "Извинявайте, имам личен ангажимент – два часа за мен в залата, това е моят релакс."Друга негова страст са моторите, на които заедно с "момчетата" от време на време обикаля "езера и морета". А на въпроса успява ли да избяга някъде за две седмици, отговаря с категорично "О!", последвано от обяснението, че най-дългото откъсване за цялата му двайсетгодишна практика са били три дни.

Д-р Евгений Кара се чувства щастлив човек – обичан от пациенти, приятели и най-близките си.

"Страхотно семейство имам – казва той пред Христина Димитрова от БНР-Шумен. – Дъщеричката ми Анастасия се готви някой ден да стане лекар, а малкото ми момченце на 4 години е моята гордост и голям палавник. Съпругата ми, също бесарабска българка от Молдова, е магистър фармацевт. Сега направихме аптека за нея, защото доскоро беше по майчинство. И така, напред – живеем, работим, развиваме се."

"С цялата енергия България ме прие, благодарен съм от най-дълбоките части на душата си – добавя лекарят, признавайки и какво го мъчи у нас: – Като чуя, че някой млад човек заминава, гледам да го разубедя. Много ми е мъчно, но като се върнат, е голям радост", казва бесарабският българин. И ги посреща с думите: "Добре дошъл вкъщи!".

Текст: Диана Цанкова (по интервю на Христина Димитрова от Радио Шумен на БНР)

Снимки: Радио Шумен Здравна служба- Община Никола Козлево, zdrave-bg.com