През 1936 г. "Радио София" (днес БНР) започва излъчването на предавания за чужбина чрез радиопредавател на къси вълни, добил популярност като Радиостанция "Елза". Днес Радио България запознава света с България на 11 езика – албански, английски, френски, немски, гръцки, руски, сръбски, испански, румънски, турски и български.

Решихме да проверим как е отразявала българската преса историята на Радио България през годините и събрахме за вас най-интересните факти накратко.

"Много от българските радиослушатели не подозират за съществуването на третата национална програма на БНР, наречена Радио България. Това обаче не притеснява работещите в нея, защото знаят, че и много американци не са чували за "Гласът на Америка" – пише в. "Дума".

"Има едно радио, което почти никой не слуша в България. Въпреки здравата логика обаче то не фалира и не спира. Напротив. Излъчва вече 70 години, защото слушателите му живеят извън България. Това е Радио България", – пише вестник "24 часа" по повод нашата годишнина през 2007 г.

Оказва се, че и "Чужди правителства слушат Радио България" – съобщава в. "Труд" през 1999 г. Според тази информация за събитията редовно се информират 44 търговски и инвестиционни банки, 38 правителствени ведомства, 26 академични институции и множество консултантски фирми.

В интервю за вестник "Народна младеж" от 1985 г. тогавашният зам.-главен редактор Атанас Ценов споделя: "Много слушатели в чужбина с организирали клубове "Приятели на Радио София". Броят им е около 300. Обединява ги интересът към България. Клубовете организират изложби за България и разпространяват различните материали, които им изпращаме – плакати, книги – сред техни близки и приятели".

С това внимание към слушателите е свързана и една интересна история, която разказва в. "Труд" в броя си от 11 октомври 1993 г.: "Първото нещо, което един аржентинец спасил от пламъците на пожара в дома си, били сувенирите от Радио България. След това помолил жена си да напише писмо до редакцията, защото ръцете му били обгорели…"

В същата статия четем и други любопитни факти. В малък латиноамерикански град хората от цяла улица си избрали отговорник по кореспонденцията, защото марките до България били скъпи. А учител от лицей в един австралийски щат записвал предаванията на Радио България на касетки и ги пускал по местната УКВ станция.

Забавни случки с колегите ни от Албанска редакция са описани в "Труд" от 1998 г. Когато отговорният редактор Зоя Костадинова за първи път посетила Албания, митничарят я познал… докато си четяла името от паспорта на глас. След време друга от журналистките, на друг ГКПП, също била идентифицирана от митничар като представителка на Радио България.

Още любопитни факти можете да прочетете тук, а ние ще завършим с цитат от в. "Работническо дело" от 23 април 1989 г.: "Журналистите, които подготвят предаванията за чужбина, не се ползват с популярността на нашумелите радио- и телевизионни "звезди". Техният труд остава незабележим за българския слушател и широката общественост у нас. Но многобройните искрени писма-послания и отзиви, преминали през много граници, са признание и отговорност, които задължават гласа на "Радио София" да звучи чист и неподправен в ефира."

Съставил: Десислава Семковска