В световен мащаб производството на вино намалява, а 2023 г. е била с най-ниско производство от 6 десетилетия насам – сочат данните на Международната организация по лозата и виното (OIV). България остава все още по-слабо засегната от климатичните промени и реколтата от винените сортове дава надежди на производителите, че секторът има потенциал да се развива в бъдеще и ще продължи да осигурява поминък на стотици винопроизводители.
Много древни са традициите за направа на хубаво вино по нашите земи. Още траките са възприемали виното като "дар за боговете", а и днес червеното вино е участва в почти всички ритуали в живота на българите. Един ден в годината е посветен специално на лозята и виното.
На 14 февруари Православната църква почита паметта на Свети Трифон, но в народната традиция той се нарича Трифон Зарезан, защото почитта към него се свързва с първото зарязване на лозята за годината. Денят е празник за лозарите, винарите и всички почитатели на виното, които не пропускат на този ден да вдигнат наздравица и да почетат празника с много настроение и богати трапези.
За Трифон Зарезан хората от винопроизводителните райони организират пищни тържества с много музика, фолклорни ритми и разбира се с много вино. Ритуалът изисква всички да се съберат на лозето и след първото зарязване, лозята да се полеят с малко вино, за да е хубава и плодородна годината. 14 февруари е повод не само да се опитат хубавите български винени сортове, но и да се чуе думата на хората, които работят в избите. Те непременно ще разкажат за славното време през 80-те години на м.в., когато в България се извършва винен подвиг и страната ни става четвърта световна сила по производство и износ на червени вина.
Но всичко това остава в миналото, защото бързо настъпва крах на целия винен сектор в България. Днес у нас има стотици нови и модерни изби, които произвеждат вино, с по-добри качества от всякога. Въпреки това обемите на производство постоянно намаляват, а износът ни е на абсолютен минимум – едва около 16 млн. литра на година. Това споделя Димитър Димов, потомствен специалист в областта на виното и в момента директор на винарна "Ялово" във Великотърновско, район с добри добиви и съхранена винарска традиция:
"В България се е консумирало вино и търсенето не е спряло, а клиентите ни са най-верният барометър, който показва кои са по-добрите вина. Ние енолозите за тях работим" – казва винопроизводителят от с. Ялово и допълва:
"В момента износът от България много намалява и по-голямата част от произведеното тук вино се реализира на вътрешния пазар. Същевременно и вносът на вино много се увеличава у нас, а българският производител трябва да се конкурира с вносните вина, които често са и по-евтини. България, допреди 20 години беше голям производител на вино, но в момента доста се сви производството и сега сме сходни като обем с Турция. Аз правя сравнението, защото работя и консултирам една изба там. Тя е много голяма, нещата са на индустриално ниво, докато при мен в Ялово производството е съвсем малко, бутиково. Но Турция не е член на ЕС и е съвсем друг пазарът.
У нас е тенденция да намалява обемът на винопроизводството, имаме повече малки и традиционни производители, включително и аз съм представител на такава изба. А това, което баща ми е работил навремето, то беше голямо производство. В завода в гр. Лясковец са бутилирали по 20 хил. литра на ден, а моята изба в момента произвежда максимум 20-30 хил. бутилки на година, което значи, че аз произвеждам 10 пъти по-малко, отколкото те за ден са бутилирали".
Според Димитър Димов има много причини за това българското вино да не е конкурентно на световните пазари. От една страна е липсата на държавна стратегия за подкрепа в сектора, а от друга са ниските добиви от винените сортове, което се отразява и повишава цената на родната продукция. Според потомствения енолог повечето малки изби у нас не разполагат с модерна техника, а и засаждането на международни винени сортове, които изместиха българските, е още един фактор за ниските добиви.
Но виното не е само бизнес, то е и съхранено културно наследство и начин на живот в някои села, като например в Брестовица, Пловдивско. Там всяко домакинство разполага с лозе и няма как да си брестовичанин, ако не знаеш как се прави хубаво вино. Трифон Зарезан от край време е и празник на селото, който събира хиляди гости от близо и далеч – това ни казва Красимир Патишанов – управител на кооперативна изба "Брестовица":
"Голяма част от нашето производство се изнася. В Китай, например, който е един от големите ни пазари, преди пандемията стигахме до 70-80 хил. бутилки на година. Това е бъдещето на българското вино, ако успеем на тези пазари, ще има успех нашият отрасъл като цяло. А иначе празникът винаги е привличал хиляди гости в Брестовица. Имало е години, в които хората образуват километрични опашки, само и само да стигнат до мястото на тържествата. Празникът и тази година преминава с много песни, хора, народни изпълнители и разбира се, с много вино."
Снимки: БТА, БГНЕС, Facebook/Кметство Брестовица, Pixabay, личен архив
Българката Саша Безуханова, международно признат мениджър в дигиталната индустрия и филантроп, беше отличена с престижната международна награда Women in Tech Global Lifetime Achievement Award 2024 за цялостен принос за ролята й за развитие на..
Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този повод молебен за здравето и спасението на сънародниците ни беше отслужен в моряшкия храм "Свети..
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст..
Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този..