Местността "Градището" в Западните Родопи е осеяна със скални силуети на хора и животни, които са били дооформени от човешка ръка преди близо 7 хиляди години. В наши дни тези загадъчни скулптури са достъпни благодарение на туристически маршрут, а мястото е известно като Ландшафтен исторически парк "Градище". Докато се движим по пътеката с красиви гледки към планината Родопа и отсрещния Пирин, спотаени сред чукарите, ни "проследяват" костенурки, птици, риби, човешки лица и митични същества, които рисуват във въображението странни образи. Според изследователите става дума за много древно светилище, което се простира на територия от цели 500 декара.
Най-впечатляваща е т.нар. "Главата" – съвсем ясно очертано гигантско каменно лице в профил, зареяло поглед към вечността. Контурът е съвършен и ясно личи, че тук е имало човешка намеса. Според проф. Васил Марков, директор на Центъра за древни култури към Югозападния университет, това е символичният образ на тракийския бог Сабазий. На върха на "Главата" археолози откриват следи от култово огнище, където траките са провеждали своите обреди.
"Има още две големи човешки лица на територията на "Градището". Не можем точно да ги датираме, защото те не са в културен пласт, но вероятно са от късния халколит (4800 – 4000 г. пр.Хр.)", твърди проф. Васил Марков и добавя:
"Откриваме най-много силуети и изображения на костенурки. В края на праисторическата епоха костенурката е символ на Великата богиня-майка и по-точно тя е нейният зооморфен образ. В светилището се наблюдава също и един монументален скално изваян трон, както и звездна карта, съставена от малки изсечени в скалата "панички", които ние наричаме жертвеници. Това са свидетелства за астрономическите познания на траките, които са наблюдавали небето от сакралното пространство на светилището."
След 5,21 мин. на видео-репортажа ви отвеждаме до светилището "Градище", разположено на 8 км от етнографското село Долен Субтитрите могат да бъдат преведени автоматично от настройките в долния десен ъгъл.
"С обредното провиране през скалния отвор участникът в култа изоставя старата си смъртна същност и, излизайки "от другата страна на този свят" или на скалната арка, той придобива нова същност на безсмъртен митологичен персонаж. В наши дни това е запазено във фолклорния обред на провирането. Болният човек облича стара дреха върху нова и след като премине през каменната арка, той изоставя старата си дреха, като я окача на скалата, т.е. той става "нов здрав човек"казва в заключение проф. Марков.
Предполага се, че светилището е било използвано най-интензивно за религиозни нужди в периода ІІІ-ІІ в. пр.Хр., а най-късните следи от човешко присъствие на "Градище" датират от римската епоха (ІІІ-ІV в. сл.Хр.).
Вижте още :
Снимки и видео: Венета Николова
Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..
Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...
След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи. Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно..
Предимно облачно
Разкъсана облачност