Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Село Върба е със световна слава, но в незавидно състояние днес

16
Снимка: Генади Цоков – БНР Видин

Село Върба е едно от населените места в община Белоградчик, разположено в българския северозапад. Съдбата му днес е нерадостна, тъй като в него живеят едва 10 души, на възраст над 70 години.

Едно изключително събитие се е случило на това място преди 150 години. На 20 май 1874 г. в дъбовата гора край селото със силен тътен пада метеорит с тегло около 3,6 кг. И макар във Върба днес никой да не пази спомена за един от малкото метеорити, приземили се на наша територия, това събитие е добре известно на учените от Европа и САЩ. Най-големият къс от извънземния материал се пази в музея по естествена история в Будапеща, а други части са в музеи във Виена, Париж, Лондон, Берлин, Чикаго.

Къс от метеорита в Музея по естествена история в Будапеща
Село Върба е разположено на два хълма, разделени от дере. Уви, в наши дни 10-имата жители населяват само единия хълм, а неумолимият ход на времето постепенно превръща природата в пълновластен господар на другия.


"В селото има свободни къщи, които са предложени за продан, но интерес и за тях няма. Може би причината за това е, че в селото няма магазин, няма нужните удобства, нямаме и превоз, с който хората да пътуват до Белоградчик и обратно – всеки пътува със собствен превоз или разчита на приятели. Хляб карат в понеделник, сряда и петък с бус от Белоградчик“ – разказва кметският наместник Лили Антонова пред БНР Видин. Думите ѝ не вдъхват особен оптимизъм, но представят достоверно случващото се в много села от Северозападна България.

Лили Антонова
Не са рядкост и проблемите с електричеството, които създават неудобства, свързани и с мобилните оператори, чиято най-близка клетка е в съседното село Рабиша.

"Когато там спре токът, до един час оставаме без всякакъв обхват – нямаме телефони, нямаме и интернет. Ако в такъв момент на някой от тези възрастни хора им се наложи да потърсят лекарска помощ, първо се обръщат към мен и аз с каквото мога помагам – отбелязва Антонова. – Возя ги до Белоградчик (11 км), пазарувам им хранителни стоки, купувам им лекарства. Хората са възрастни и разчитат за абсолютно всичко на мен. Звънят ми денонощно, ако няма ток или вода. Проблеми с водата имаме, защото сме на помпи и като спре токът, спира и водата."


Две от къщите в селото са закупени от нови собственици – румънци, но след първоначалния им ентусиазъм, който често ги отвеждал дотам, през 2023 сякаш интересът им към имотите намалява и те не идват. Причините, може би, са свързани и с липсата на каквито и да е инвестиции в селото:

"Улично осветление има навсякъде, видеонаблюдение няма. Къщи за строителен материал вече няма – навремето всичко, което можеше да се открадне бе откраднато. Сега вече нещата като че ли се поуспокоиха – няма какво да се краде. Нямаме и грабежи. Обещано ни е, че ще ни бъдат отпуснати някакви средства, какви точно и за какво, не мога да кажа. Ще бъдат за поддържане на зелените площи и кастрене на дърветата около пътя. Също така за насипване на улици, изкопаване на канавки и т.н. Лошото при нас е, че селото е разположено на два хълма и като завали дъжд, водата се стича по улиците, а в селото няма отводнителна система."


В разговора за селото се включва и един от възрастните жители – Коста Георгиев. Той е бивш магазинер там, преди това е работил в Химическия комбинат във Видин, а също и в Белоградчик като монтьор, тракторист и комбайнер. По думите му, преди години край селото е имало каменна кариера, стопанство, гледали са се животни. През 70-те години пък имало над 300 глави добитък и множество декари обработваема земя заедно с около 100 жители. Имало и местен събор, отбелязван на 2 и 3 юни, но отдавна вече никой не се сеща за него, тъй като няма хора:

"Когато се създава ТКЗС в селото (Трудово-кооперативно земеделско стопанство-бел. ред.) през 1949 година, баща ми беше първият човек, организирал бригади и техника, които започват да работят. Това продължава до 1960, когато всичко е разбито. Тогава хората започват масово да се изселват към градовете – Белоградчик, Лом, Видин, София, и така полека-лека се оголиха селата и в околността."


Съставил: Йоан Колев (по интервюта на Катя Борисова – БНР Видин)

Снимки: Генади Цоков – БНР Видин и изследване на проф. Борислав Тошев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Димитър Главчев

Не е предвидено увеличение на осигурителната вноска

Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..

публикувано на 19.11.24 в 12:07
Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ

Около 20-30 души годишно губят живота си на строителни обекти

Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..

публикувано на 19.11.24 в 11:27
Георги Тахов

България иска защитни мерки срещу вноса на украински мед

По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..

публикувано на 19.11.24 в 11:18