В епизод 160 на подкаста "Коридор 8" на журналистите Атанас Величков и д-р Георги Станков гостува бившият премиер на Северна Македония Любчо Георгиевски*. Над два часа и половина публиката задава въпроси онлайн. Георгиевски разкритикува безплодната тригодишна работа на историческата комисия, която трябва да изясни спорните въпроси между двете държави и предложи заседанията им да бъдат открити за гражданите на двете държави. Факт е, че до ден днешен има натиск върху хората, които декларират българско самосъзнание в Северна Македония – посочи Георгиевски, и настоя за политика против подобна стигматизация на македонските българи. От друга страна, той определи като недалновидна политика ветото на България за членството на Северна Македония в ЕС. За много от двустранните проблеми днес бившият македонски премиер търси корените в миналото, като връща лентата в първата половина на 20-ти век и по-назад, с уточнението, че това е българска политика още от времето на премиера Стефан Стамболов.
Покрай кръглата дата – 170 години от рождението на Стефан Стамболов, е добре да си припомним, каква бе политиката на строителя на съвременна България по македонския въпрос в края на ХІХ век. Като бивш хъш и революционер, деен участник в три въстания за освобождение от петвековното османско владичество – Старозагорското (1875 г.), Априлското (1876 г.) и Разложко-Кресненското (1878/79 г.), Стамболов е наясно с възможностите на българската революционна самодейност. Знае много добре, колко лесно тя може да бъде използвана от Великите сили за техни частни интереси и хибридни действия на Балканите. При наличието на българска държава, Стамболов смята, че само тя е отговорен и легитимен политически фактор.
Външнополитическата рамка, в която действал "диктаторът", както Стамболов е наричан от враговете му, е Берлинският договор от 1878 г. С цената на разкъсването на българските етнически земи той осигурява мир на Балканите чак до 1912 г. Македония е оставена в пределите на Османската империя, но договорът предвижда възможност за реформи и автономия в трите населени с българи вилаета – Скопски, Битолски и Солунски.
Заради грубата руска намеса в българската политика след Съединението през 1885 г., София и Петербург са в дипломатическа и хибридна война. Стамболов вижда, че притисната от Австро-Унгария, Сърбия, подкрепяна от Русия, се е устремила към Македония. Притисната от Англия и Турция, Гърция също се насочва към Македония. За да подобри положението на българите в областта и да ги предпази от гръцката и сръбската пропаганда, българският премиер залага на добрите отношения с Високата порта. Стреми се да разшири възможностите за просвета на Българската екзархия в Цариград, като в Македония се назначават български митрополити и се разкриват български училища.
По време на трите антиосмански въстания в които участва и се опитва да ръководи, Стамболов лично е изстрадал завета на Васил Левски, че с народа не бива да се играе на революция. Докато е премиер не позволява създаването на революционни комитети и конспирации. Затова Вътрешната македоно-одринска революционна организация ВМОРО е създадена едва през 1893 г. от българските учители в Солунската гимназия. В своята бъдеща дейност за освобождението на българите в Македония организацията неофициално и с много вътрешни противоречия ще съгласува своите действия с българската държава. Тези противоречия водят до вътрешни борби във ВМОРО и съдбоносно отслабват българската кауза в Македония.
"Историята на Македония е най-романтичната част от историята на България". Така отговори на провокативен въпрос от македонски депутат президентът Петър Стоянов на 27 април 1997 г. в Страсбург в Двореца на Европа пред парламентарната асамблея на Съвета на Европа. "Фразата не беше мислена преди това.... Романтична, защото когато започва четническото движение, цяла България знае за това. Това е нашето второ Априлско въстание. Ние, българите, няма как да се лишим от тази страница в нашата история", обяснява години по-късно пред БНТ Стоянов. За съжаление Македония е и най-трагичната страница в българската история. Част от тази трагедия е, че през 1895 г. Стефан Стамболов, държавникът който еманципира и модернизира следосвобожденска България, е съсечен в центъра на София. Правят го македонски българи, водени от професионалния терорист от Ресен Наум Тюфекчиев.
На 18 март Православната църква чества паметта на свети Кирил, патриарх Йерусалимски, на светите мъченици Трофим и Евкарпий и на десетте хиляди мъченици от Никомидия. Св. Кирил е роден около 315 г. в Йерусалим или околностите му. След като..
На 17 март възпоменаваме паметта на преподобни Алексий. Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – живели през ІV век в Рим - благочестиви, знатни и богати християни, които се отличавали с изключително милосърдие. Нямали деца, но..
На 16 март Православната църква чества паметта на светите мъченици Савин и Папа (Папий). Свети мъченик Савин бил старейшина на египетския град Хермопол. По време на гоненията срещу християните при император Диоклециан (284–305 г.), свети..
На 19 март честваме светите мъченици Хрисант и Дария, както и мъченик Мариан, дякон. В ІІІ век, при гоненията на християните, един знатен..
На 20 март честваме паметта на преподобните отци, избити през VІІ век в манастира “Св. Сава” в околностите на Йерусалим от сарацините. От VІІ..