Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радио България при българите в Албания

За да разцъфтят мирът и разбирателството на Балканите, семето трябва да се посее първо у децата

Разговор с директора на училището в с. Големо Острени Члирим Муча

6
Прозорец към света и Голо бърдо
Снимка: Красимир Мартинов

Според старата статистика и старите документи, в края на XIX и в началото на XX век в историко-географската област Голо бърдо преобладава българското население. След Балканската война (1912-1913 г.) то попада в границите на получилата независимост от Османската империя Албания. И до днес по-голямата част от децата в района са с български произход. Български език се говори в 80% от селата в Голо бърдо, а Големо Острени е най-голямото от тях - с около 300 домакинства. Все още нямат българско училище, но помежду си хората от Голо бърдо говорят на български.

Училището в с. Големо Острени

През настоящата учебна година Средното общообразователно училище "Елез Кочи" дава знания на 262 деца от Големо Острени и от други селища в района. Негов директор е Члирим Муча, на 53 години, баща на 4 момчета. В началото на срещата ни той изрази благодарност към България за това, че преди четири години е оборудвала кабинета по информатика, както и за вниманието, което получават децата от дипломатическата ни мисия в Тирана. 

Члирим Муча със свои възпитанички

Члирим ни разказва за ролята на училището, за хората на Голо Бърдо, познати като едни от най-добрите строители в Албания, за гурбетчийството и за емиграцията, която се засилва в последните години, за пътя, който трябва да се подобри и да свърже хората, за Балканите и все още неоползотворените възможности пред неговите жители.

Всички деца тук говорят нашия български език, албанския го изучават в училище. Баба ми по бащина линия, която живя до 93 години, знаеше само три израза на албански – „Добър ден“, „Остани си със здраве“ и „Благодаря“. Така, както ни гледаш, живеем. Може би, да имаше и по-добър живот за нас, но…“ (замисля се).


Члирим Муча си спомня как преди демократичните промени в Албания, по време на режима на Енвер Ходжа, хората от Голо бърдо са участвали в изграждането на пътища, фабрики и жилищни блокове. Славят се като едни от най-добрите строители в Албания. А днес – много от тях се трудят в чужбина. „Често през лятото работим в Гърция, а по-младите са по Западна Европа – Норвегия, Швеция, Германия. В момента имаме няколко много будни и добри ученици. И се надявам, че след като се дипломират, ще отидат да следват в България.“

В дома на семейство от Големо Острени

Директорът на училището в Големо Острени често се среща с представители на българската държава и на местните български дружества, за да обсъждат възможности за опазване на културата и местните традиции, както и за осигуряването на подкрепа за развитие и по-добър живот. Признава, обаче, че интересът сред местните към България е нараснал едва в последните десетина години и той е свързан с възможността да получиш българско гражданство и европейска лична карта. Но не смята тази философия за правилна.

Члирим Муча, Антони Курти и Рази Рама

"Животът не е само паспорт - категоричен е Члирим Муча. - Животът е идентичност и интеграция. Откогато България е част от обединена Европа, ние имаме какво да научим от нея. За да обясним на нашите родители и на децата си, че не трябва да се борим само за един паспорт или за един език. Трябва да се борим за интеграция и идентификация. Аз съм на 53 години, имам племенник в Англия, знае нашия майчин език от сестра ми, т.е. от майка си. Имам брат, който живее в Лугано, Швейцария. И освен френски, семейството му говори и  албански, и български".  

с. Големо Острени през зимата

Като цяло, в последните години и в Албания се наблюдава по-засилена миграция на хора – към големите градове и към икономически по-развитите държави в Западна Европа. За хората от Голо бърдо Члирим си обяснява това с липсата на работа и с лошата инфраструктура.

"Самите вие видяхте колко лош е пътят дотук. А ако има нормален път и добра инфраструктура, хората ни няма да напускат. Наблизо са пътищата за Тирана, за Скопие, за Солун, за България. А след като си от Балканите, това означава, че си наш. Ние сме тези, които трябва да се борят братски за развитието на нашия регион. Защото, където и да отидеш, дори да се завъртиш на 360 градуса, ти си оставаш балканец. И аз смятам, че народът на Балканите е бисер, който никой не може да замени. Господ ни е дал много неща тук и ние трябва да ги използваме. С ей тия ръце да се хванем и да работим. И с разум. Да започнем от децата. В тях трябва да се посее семето, за да изникне прекрасното цвете на мира и разбирателството".

Деца засаждат дръвчета в двора на училището

Члирим Муча, който живее открай време в Голо бърдо и който е опознал различните националности, ни казва, че е безсмислено да се делим – кой бил българин, кой – албанец, кой – грък или македонец.

"Ако всеки от нас започне да говори с другия нормално, да му каже: „Добър ден! Добре си дошъл!“, ще бъдем завинаги не приятели, а братя. Биологическият часовник бие бързо и ние не можем да спорим вечно. В нашия век всеки трябва да е интегриран, еманципиран и образован, за да знае какво да прави с живота си. Животът не е път, по който можеш да вървиш ей така, както ти си пожелал. Животът е борба". 

"Брате, ако ме питаш, кое свети по-силно на тоя свят – месечината или слънцето, ще ти кажа, че всяка от тях свети със собствена светлина и в определеното й време. Така и ние на Балканите трябва да осветлим нашето време - да бъдем солидарни, да подкрепяме всички, които живеят тук – и сърбите, и косоварите, и албанците, и българите, и македонците, и босненците, и черногорците, и хърватите, и словенците, и гърците. Едни и същи хора сме. Стоим под един чадър - търпим и горещините, и студа, гледаме и луната, и слънцето" - казва ни Члирим. И допълва: 

Училището привлича децата и в почивни дни

"Най-важното сега е да знаем какво да направим за децата, които раснат в това село, в този район. Трябва да се опитаме да ги задържим, да не си тръгват. Така мисля аз. Дали съм прав, не знам. Може и да греша…".

Снимки: Красимир Мартинов, Facebook: Antoni Kurti, Golloborda-Albania, Shmb Elez Koçi

По публикацията работи: Красимир Мартинов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

В Букурещ показват филм за Ивановските скални църкви

Филмът "1218 година – срещата на преобразяването" на д-р Александър Стойков, посветен на Ивановския скален манастир "Св. Архангел Михаил ", ще бъде представен на 4 декември в българското неделно училище "Йордан Йовков" към Посолството на България..

публикувано на 04.12.24 в 06:10
Йоле Манчини, съпруга на Илия Пейков

Йоле Манчини, съпругата на българския художник Илия Пейков, полетя към звездите

Съпругата на световноизвестния български художник Илия Пейков – Йоле Манчини, е починала на 104-годишна възраст в понеделник, 2 декември. В Италия тя е известна и като последният оцелял италиански партизанин, преживял ужасите на нацисткия затвор..

публикувано на 03.12.24 в 18:02

Външно министерство препоръча на българите в Грузия да избягват районите на протести

Ситуационният център на Министерството на външните работи предупреди българите да бъдат особено внимателни при пътуване в Грузия в следващите дни. Повод за предупреждението е нестихващото напрежение заради бунтовете в столицата и други градове..

публикувано на 03.12.24 в 09:10