Бесарабските българи са една от големите наши общности зад граница. Нещо повече – в брой единствен на вестник "Българска Бесарабия" от 1938 година е записано, че те са "неделима част от българската народна снага, от българската духовна и културна общност и ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях".
Макар днес да живеят в разделената между Украйна и Молдова област Бесарабия, тези наши сънародници съхраняват и предават от поколение на поколение българския дух, традиции и самосъзнание. Правят го с изключителна любов, преклонение и уважение, които срещаме все по-рядко в отношенията помежду ни. Затова и всеки случай, в който разказваме техните истории е повод да си припомним какви бихме могли да бъдем и то без задължително да се върнем няколко столетия назад.
Бесарабските българи са изключително задружни и борбени, което им позволява да преодоляват редица трудности от различен характер. Както в Украйна, така и в Молдова, едно от предизвикателствата е бедността, която изправя мнозина пред нуждата от подкрепа. И докато Украйна вече почти две години е във война с Русия, а редица страни ѝ оказват помощ, то за съседна Молдова се говори доста по-малко, макар военните действия да оказват своето сериозно влияние и там, най-вече върху цените на енергоизточниците. Именно високите цени на газа и електричеството са все по-сериозно препятствие за редица семейства в страната:
"Доста хора от Молдова заминаха на Запад и оставиха своите деца да бъдат отглеждани от техните баби и дядовци – разказва в интервю за Радио България, председателят на Българския културен център в молдовската столица Кишинев. – Има случаи, в които децата на няколко семейства, биват отглеждани от само една баба. Понякога се случва те да няма какво да ядат и затова за нас беше важно да им помогнем. Уверен съм, че във всяка една страна има хора с добри намерения, които дори да не се афишират, помагат много на нуждаещи се."
През 2022 година неговата дъщеря Оксана печели титлата "Мисис България Вселена" и превръща помощта за сънародниците си – бесарабските българи от Молдова, в своя кауза, която следва и до днес. Организира няколко благотворителни вечери, една от които преди броени дни в София, а средствата са предназначени за подпомагане на рехабилитационния център, културния център и музикалната школа и колеж в молдовския град Твърдица.
В Музикалния колеж "Щефан Няга" се преподава български фолклор на български език от преподаватели от България. Освен него, в града съществува и школа по изкуствата, Теоретичния лицей на гр. Твърдица, в който се обучават над 600 деца, както и две детски градини.
"Децата от музикалния колеж винаги искат да играят народни танци. След предишната подобна вечеря успях да им изпратя национални инструменти и носии, но желанието им да поддържат българския дух и самосъзнание е живо и днес, затова продължавам да ги подкрепям – споделя ни Оксана Желяпова – Бих искала да привлека към каузата си все повече хора с добри сърца. За рехабилитационния център след предишната благотворителна вечеря успях да изпратя уреди, свързани с възстановяването на опорно-двигателния апарат. Надявам се, че и сега, като ни кажат от какво имат нужда, ще успеем да им съдействаме. Няма по-голямо щастие за мен от момента, в който видя усмивките на детските лица."
"За нас няма чужди деца, особено там, където са българчета" – каза Оксана в свое интервю преди време. В него споделя и своето верую, което я води при всяко решение, което взема: "Добротата се прави тихо, за да можеш да направиш повече".
Вижте още:
Човекът е част от обществото и трудно би живял без да общува. Затова грижата за доброто представяне пред другите започва още в ранна възраст, когато се учим да говорим. Всичко започва в семейството, но забързаният начин на живот забавя развитието в..
Ако българската държава трябваше да инвестира средства, за да направи 11 събития, посветени на българските празници и фолклор в Милано, да организира още толкова прояви в Мюнхен, в Копенхаген, в Лион, Атина или където и да било още в Европа, какъв ли..
Едва ли има момче, което да не е пожелавало да стане космонавт. Макар и по-рядко, такива стремежи имат и момичетата. Сред тях е и пътешественичката Изабела Шопова, чийто най-голям герой в детството е Юрий Гагарин . Жената описва пътуванията си и в..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си..