Със запалването на огньове и танцуване на хора край тях в нощта на 13 срещу 14 януари започва празника Сурва. Заради силата и непреходността на маскарадната традиция, обичаят е обявен от ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството.
Хората и ритуалните огньове благославят земята и людете за по-добър живот, като прогонват лошотията. Юношите възмъжават, когато играят на Сурва.
Хилядолетният обичай е най-чаканият и най-ревностно пазен в региона, предаван от баща на син. Всяка година маските и костюмите се обновяват. Маскират се момците, но вече го правят също деца, мъже и жени. Сред маскираните дружини задължителни персонажи са „водачът”, „младоженците”, „свещеникът”, „мечката с мечкар”, разказват от Етнографския музей в Перник.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..