Сръбският в-к "Данас" публикува два материала за проблемите на българското малцинство в Сърбия от гледната точка на различни представители на общността. В материалите се посочват статистики и възможни причини за емиграцията или дори отказа на българите да се декларират като такива на националните преброявания в Сърбия, предава БТА.
При последното преброяване на населението в Сърбия българското малцинство е малко под 13 000 души, докато на преброяването през 1948 г. са били почти 60 000. Най-много българи са "изчезнали" между 1971 и 1991 г., но продължават да "изчезват", отбелязва "Данас".
Според българската общност причините са емиграция и "мимикрия". "Бягството" от българската идентичност често се обяснява с факта, че българите живеят в пограничните региони на Югоизточна Сърбия, които са и най-бедните в страната и в които трудно се намира добра работа и заплата. Вестникът отбелязва, че за намаляването на българите допринася и членството на България в ЕС, с което се отваря по-широко вратата за емиграция и "по-добър живот".Председателят на Националния съвет за българското малцинство Стефан Стойков подчертава, че 90% от българските младежи в Сърбия се насочват към български университети.
В отделна статия на председателя на Българския Културно-информационен център в Босилеград Иван Николов се поставя въпросът - ако наистина не е страшно да се определяш като българин в Сърбия, тогава защо има "мимикрия", "т.е. скриване на българския произход като начин за оцеляване в Сърбия".
Изкушените от изящното слово могат да представят творбите си на Фестивала на българската художествена литература в Хамбург. " Приемаме заявки за участие на интересуващи се автори, читатели, актьори и обичащи художествено слово до 30 юни 2024 г." –..
Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий“ е домакин на Шестата международна Еразъм+ седмица "Български училища зад граница". Дискусионният форум е предназначен за учители, преподаващи в български събото-неделни и целоседмични училища..
"В първата глава, в която беглецът Иван Краличът търси подслон в приятелската къща на чорбаджи Марко в Бяла Черква, но не успява да се скрие там от преследвачите си. …. " Така започва аудио романът на романите в българската класическа..