Добре дошли във Връв - най-северното селище в България и първото българско пристанище по течението на река Дунав! В не толкова далечното минало тук са акостирали гръцки и други търговски кораби, които товарили зърнени култури, както и пътнически параходи по линията Връв – Видин. Някога селото е гъмжало от живот. Днес тук цари тишина.

Връв е с хилядолетна история, която ни връща назад още в Бронзовата епоха. Около I век в района е бил разположен римски легион, защитаващ северозападната граница на Римската империя. За целта е била построена крепостта Дортикум, която е многократно опустошавана от даки, готи, хуни, славяни, авари, но всеки път възстановявана от римляните.

В наши дни във Връв живеят т.нар. власи - население, което говори стар румънски диалект с редица български думи и изрази. Но жителите на селото, разположено в един от най-бедните региони на Европа, са на границата на оцеляването, става ясно от репортаж на Катя Борисова от БНР-Видин. Подобно на много други населени места в Българския Северозапад, и тук са останали предимно възрастни хора, които едва смогват да „свържат двата края“.

• Мандри, изби, кулинарни фестивали – на какво ухае Българският Северозапад
  
  
• „Не всичко започва от нула, а от град Кула”– разходка до най-северозападния български град

Според кметицата Нина Удроева трудно може да се говори за развитие на малките населени места, при условие, че са толкова обезлюдени. „Ние нямаме нито една асфалтирана улица“ - заявява Удроева и допълва:

„Има дългосрочни планове да запазим сградите на училището и детската градина, защото имаме обещанието на община Брегово, че ще започнат проект за изграждане на Дом за възрастни хора в тези бази. Ако това успеем да направим, както и да ремонтираме малко улиците, Връв ще придобие друга визия. Имаме и планове, свързани с чудесното разположение на селото, като първо населено място по течението на Дунав от българска страна. Реката е нашето богатство и затова имаме намерение да направим една алея край водата.“

Село Връв има 191 постоянни жители, а средната им възраст е около 70 години. 80% от тях са социално слаби. Млади хора почти няма, защото няма работа. Цялата местна „икономика“ се свежда до една земеделска фирма, в която работят трима души. Липсата на инфраструктура е сериозен проблем:

„Имам чувството че държавата е обърнала гръб на малките населени места. Какви инвестиции можем да докараме тук, когато нямаме нормален път, по който да се стигне до нас! Иначе едно семейство от София с две дечица се установи в селото и се занимава с онлайн търговия. Те имат идеи и казват, че могат да доведат и други млади хора. Но за целта искаме поне малко да оправим инфраструктурата. Убедена съм че пари има, но просто трябва правилно да се поискат, за да се получат. Особено сега, покрай новия План за възстановяване и развитие се отпускат доста допълнителни средства за Северозападна България и отделно за Дунавските общини, а ние сме една от тях“- казва Нина Удроева.

Връв може да стане успешна туристическа дестинация. Един от интересните обекти е църквата "Свети Николай", в която е рисувал дебърският зограф Кръсто Янков. Тук река Дунав предлага не само отлични условия за риболов, но и за почивка. През лятото по средата й се появяват островчета и плажът на Връв, макар и малък, привлича туристи, които искат да се усамотят сред природата. Тук те се наслаждават на страхотните гледки и тишината. Част от къщите в селото са в традиционен влашки стил. И въпреки че постепенно запада, Връв подобно на други населени места от Северозапада, заслужава да бъде посетено.

Вижте още:

• Перфектна буря в българския северозапад – най-слабо развития регион на ЕС
  
  
•  Бедният Северозапад таи неподозирани съкровища

Текст: Венета Николова /по материал на Катя Борисова от БНР-Видин/