Колко често благодарим един на друг? Търсим ли повод за това или изобщо не мислим по темата? На 11 януари отбелязваме Международния ден на думата „Благодаря“. Има различни дефиниции, с които можем да я обясним, но ще приемем, че благодарността е акт, с който даряваме благо или добрина някому. И ще си напомним, че благодарният човек е щастлив човек.

В България благодарността – изказана или прочетена в очите, остава най-голямата отплата за стореното от добротворци като Лазар Радков – един от будителите на десетилетието, заради кампаниите „Капачки за бъдеще“ и „Клубове за бъдеще“, албанецът Лео Кадели, който помага на изпаднали в нужда българи или мюсюлманинът от пловдивското село Искра Tурхут Исмаил, участвал в реставрирането над 20 православни храма.

„Искам да оставя нещо след себе си, каквото няма досега – църква, построена върху мост – казва строителният предприемач Турхут Исмаил за новата си мечта. Мястото вече е избрано, финансирането също е почти осигурено, а храмът ще се намира в село Венец, община Карнобат. Обителта ще носи името „Свети Трифон“.

Средствата за възстановяването или построяването на нови храмове, Исмаил набира от приятели, съдействат му и различни митрополии, а някои са върнати към нов живот със средства по европейски програми. Но освен благодарност изпитва и огорчение от твърде тромавите бюрократични процедури, които възпрепятстват работата по обектите, а има случаи, в които междувременно те рухват:

„Докато се извадят всички необходими разрешения за строеж, съгласуването с Националния институт за недвижимо културно наследство и Държавен фонд „Земеделие“ може да минат 5-6 години, а реставрацията тече между 6 и 8 месеца.“ 

„Ако случайно спечеля награда „Будител“, аз ще я даря на последния човек, в най-отдалеченото село, който е направил нещо добро, дори да е помогнал с една тухла или с един хляб на някой в нужда. Този, който няма нищо, но въпреки това помага, той заслужава най-много наградата“. Това каза преди две години албанецът Лео Кадели, след като беше номиниран си за „Будител на годината“. Помогнал е на десетки нуждаещи се в България, но в последното си интервю за БНР преди дни не скрива, че освен благодарност, нерядко среща съмнение и недоверие:

„Светът съществува благодарение и на двата типа хора. Ако са само едните, аз едва ли бих бил участвал, а ако са само другите, вероятно не бих имал какво да правя. Всички дарения идват по официален път, превеждани са на банкова сметка. Над 105 000 са последователите на платформата „Приятели, ПОМАГАЙТЕ“, благодаря им и се надявам, че всеки един от тях прави по нещо добро.“

Дали и за какво благодарим най-често? – отговорите потърсихме в специалната анкета на Радио България, посветена на една от най-хубавите български думи:

„Всеки път, когато се моля, започвам с благодарност“ – обясни Николета. –Дали за това, че сме живи и здрави, или че някак преминаваме през целия ужас, който вече трета година ни залива под една или друга форма. Надявам се някой ден да благодаря, че сме заживели в мир.“

„В пропастта, наречена свят, която някога беше само дупка между хората, превърнала се сега в бездна, благодаря на онези около мен, които останаха хора към тези, които мислят и чувстват по друг начин – казва Николай и допълва: – Най-голямата ценност в един свят, който държи да се разпада на съставните си части, е да не нараниш ближния, който живее различно от теб.“

„Човек трябва да е благодарен за всичко в този живот – убеден е Сава. – За това, че ни има, че имаме приятели, а и етимологията на думата е, че казваме или правим добри неща за другите. Наблюденията сред приятелския ми кръг показват, че хората все повече се замислят за важните неща от живота и се надявам и с останалите да е така. Надявам се, че малките деца и младите хора ще се научат на малко повече благодарност, защото като че ли тази дума по-често отсъства от речника им.“

„Благодарният човек е щастлив човек, защото благодарността ни помага да осъзнаем какво имаме – споделя ни Маргарита. – Благодарна съм, че живея в най-добрата версия на света, която до момента е съществувала, че съм се родила в тази част от света, в която има чиста вода, храна, достъпно здравеопазване, покрив над главите ни и свободата да изкажем мнение, без да се страхуваме. Благодарна съм за и на семейството си за грижата, която съзнателно или не полагаме едни за други и най-вече за обичта, която си даряваме.“