2024 започна с множество промени по отношение на доходите на българските граждани. Минималната работна заплата вече е 933 лв. . Увеличението спрямо миналата година е с 19.6%, или със 153 лв. . Минималната часова работна заплата е 5.58 лв.. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се е вдигнат до размера на минималната заплата, а максималният нараства от 3400 на 3750 лв.. Линията на бедност вече е 526 лв., т.е. повишение с 4.4% в сравнение с 2023 г. Увеличава се максималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица от 85.71 лв. на 107.14 лв.. Без промяна остава минималното обезщетение за безработица – 18 лв.. Повишаването на минималната работна заплата крие известни рискове, свързани със съкращения на персонал в по-бедните райони на страната, коментират анализатори.

"Със сигурност, когато се вдигат разходите за предприемачите, независимо дали е от по-висока цена на електроенергията, както беше миналата година или както е сега - от вдигането на разходите за персонал, това оказва натиск в една предизвикателна среда и европейска икономика, за която голяма част от нашият бизнес работи, особено индустрията – обясни в интервю за БНР-Видин икономистът Петър Ганев. – Знаем, че имаше изоставане на минималните възнаграждения, донякъде провокирано от липсата на бюджет и икономическа стабилност, така че ще бъде трудно за предприемачите и те ще трябва да търсят решения, но това е обичайната среда, в която те работят."

Според него инфлацията, която в момента е около 5-6% ще продължи да пада, но няма да изчезне напълно.

"Влизаме в поредна година на предизвикателства в глобален геополитически  и вътрешнополитически план и не очаквам 2024-а да бъде година на спокойствие, растеж и стабилност, каквито имахме в годините преди пандемията от Covid-19. От гледна точка на домакинския и държавния бюджет обаче, нещата изглеждат по-добре от последните две години, когато ги започвахме без приет бюджет."

Не на същото мнение е икономистът Стоян Панчев.

"Доходите настигат инфлацията, защото, ако вашите доходи не са пораснали от 2021 година насам с 30%, реалната стойност на вашите пари е спаднала и вие сте обеднели, без номинално заплатата ви да е отишла надолу."

По данни на Евростат, публикувани на прага на 2024 година, българите вече достигат 62% от покупателната способност на европейците. Според Панчев обаче, това може да се дължи на високата инфлация в ЕС и еврозоната:

"Моето очакване е този темп на бърз ръст на доходите да се забави, просто защото и ръстът на цените се забавя. В много от държавните сектори имаме почти автоматично актуализиране на заплатите. Това означава, че при тези работещи ефектът от инфлацията е по-нисък, макар че имаше отделни групи от публичния сектор, които протестираха – служители на НСИ, служители от културата, които не са получили този тип индексация и съответно техните доходи сериозно са изостанали – припомни икономистът. – Частният сектор през последните 2 години изпреварваше от гледна точка на наваксване на инфлацията по статистика, но и там има определени сектори, в които ще има трудности."

Какви са очакванията за влиянието на инфлацията върху доходите, коментират и граждани. Сред тях е Димитър Илиев - собственик на малък магазин за облекло във Видин:

"Системата е изчислена така, че нещата са приблизително същите. Минималната заплата се вдига, но и осигуровките се вдигат. Има тиха, скрита инфлация, която занулява увеличенията и общо взето смятам, че коренна разлика няма да има – обяснява Илиев. – От друга страна много зависи човек с какво сравнява. Ако се сравняваме с най-богатите държави, не сме добре. Ако се сравняваме с бедните държави в Африка и в Азия, ние сме супер. Със съседите ни нивото горе-долу е еднакво."

За гражданите  е трудно да прогнозират как ще се развие покупателната им способност през настоящата година – показва анкета сред видинчани. Някои са оптимисти, наблюдавайки лекия застой в ръста на цените, други очакват нов скок на инфлацията, който да "изяде" ръста във възнагражденията.

Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС