Как изглеждаше България през 2023-та в очите на нашите сънародници живеещи зад граница? В последните дни на миналата година екип на Радио България посети Рим, за да се срещне с българи, избрали да свържат съдбата си с Италия, но запазили връзката с родината. Повечето ни събеседници признават, че следят отблизо събитията у нас. Те са единодушни, че за България годината беше трудна, белязана от конфликти, противоречия и хаос.

Въпреки това, не липсват и постижения, особено в областта на културата. "Смятам, че моите колеги минават през много тежък път, има моменти, в които падаме и имаме чувството, че няма да можем да станем. Но пък бяхме свидетели на успехите на българското кино, изобразителното ни изкуство, литературата ни и това не са само "бели пеперуди" – казва Жана Яковлева, дългогодишен директор на Българския културен институт в Рим и добавя:

"Имах щастието да  присъствам на Фестивала на италианското кино в момента, в който съобщиха, че Голямата награда на журито се дава на филма "Уроците на Блага" на Стефан Командарев. И знаете ли какво усещане беше това! Така изкрещях от щастие, от емоция, изненада, не го очаквах…. В момента се дава ново лице на българското кино, отваря се нова врата за България! И ми се иска в тези моменти да бъдем по-обединени в усещането на гордост, а не да търсим дребните неща… Имаме нужда  от памет, уважение, почит и любов!"

Когато живееш зад граници и то в космополитна столица като Рим, перспективата е по-мащабна, защото наблюдаваш от дистанция процесите в България, но в контекста на световните събития. 24-годишният Георги Димитров е роден в Италия, студент е в университета "Ла Сапиенца", а също е преподавател в българското школо "Асен и Илия Пейкови" в Рим. 

Според него 2023 година за България е белязана от "особения" европейски контекст. "Иска ми се да свърши това смътно време, в което живеем, в което нямаме никаква сигурност, специално ние младите", категоричен е нашият сънародник, който не е никак оптимистично настроен, поне за близкото бъдеще:

"Ние нямаме нищо! Нямаме бъдеще, никаква конкретика! Виждате събитията. Промените са толкова резки, толкова коренни до положение човек да не знае какво може да се случи утре. Говоря от гледна точка на живеещ в чужбина българин, но това не касае само мен. Това е световна тенденция. Тази непредвидимост донякъде пречи на много млади хора да правят планове за бъдещето. И аз в момента не виждам някакъв изход от ситуацията. Въпреки това, имам надежда, че напрежението в света ще се уталожи и това ще доведе до промени на ситуацията и в България" – казва Георги Димитров.

Д-р Евгения Вукадинова живее и работи в Рим от повече от 30 години, но следи отблизо ситуацията у нас и не скрива тревогата си от това, което се случва:

"България тъпче на едно място. Първо, защото не се разбира нищо от тези политически партии. Конфузна съм. Не мога да разбера точно какво се случва, особено в  политиката. Може би има еволюция на самите българи, но не мисля, че те имат много голяма вяра на политическата класа. И това го показват последните избори. Ние тук сме доста активни. Гласувах и на последните избори, но не видях голяма промяна. За мен е много важно България да има проевропейска политика. И съм "за" ЕС, защото той ни дава възможност да пътуваме, да се реализираме ние и нашите деца и да сме  граждани на света" – казва д-р Евгения Вукадинова.

• Политическата 2023 – динамична и пълна с компромиси

За живеещия от години в Рим режисьор и фотограф Борис Славчев 2023-та не е била нито лесна, нито еднозначна за сънародниците му:

"Бих я обобщил с много голямото разединение в България, с голямата поляризация на хората. Стигна се почти до екстремизъм. Ние, българите, сме част от Европа, част от света и няма как проблемите, които засягат Европа и света да не засягат и общественото мнение у нас. Иска ми се да осъзнаем, че ние всички сме хора и ако желаем доброто на нашата страна, трябва да уважаваме различното мнение. Хората в България са крайно разделени, те просто не се изслушват взаимно и това ще води до още по-сериозни последици за обществото ни. Ние трябва да постигнем диалог. И се надявам да намерим общ идеал за България, да започнем да мислим за бъдещето на страната ни, за да можем всички да се чувстваме добре в нея и да се гордеем с постиженията на нашата държава" – каза в заключение Борис Славчев.

2023-та ни даде ценен урок за нуждата да преосмислим миналото си, казва Ирина Стоилова. Повече от три десетилетия тя живее във Вечния град. Била е кореспондент на БНР и БНТ, както за руската редакция на радио "Свободна Европа", а в момента е в международния отдел на медийната корпорация RAI. 

Журналистическият ѝ рефлекс я подтиква да следи постоянно случващото се в България:

"Тревожа се, радвам се по актуалните теми – за еврото, например. Понякога се ядосвам, защото не искам важни теми за обществото ни да бъдат покривани от криминалната хроника или от пропагандата на политиците, на които се дават микрофони и прекалено много време./…/ Например, по повод на Паметника на Съветската армия мисля, че е нормално общество, което е преживяло травмата на комунизма да няма единно мнение. В собственото ми семейство имаше и наследници на партизани, и наследници на убити от народния съд, а жените обикновено трябваше да възпират мъжете си да не се вдигне скандал. Това е в семейството, пък да си представим ситуацията в цялото общество. И тук си помислих, че е важна ролята на журналиста – да се попитаме какво стана с този тип паметници във всички останали бивши социалистически страни? Остана ли някъде просто така един паметник и да не е написана поне една табела, че това е паметник на Съветската армия, която беше и окупатор, която доведе до 40 години липса на свобода, тоталитарен режим и до смъртта на хиляди хора в лагери? Не, няма такъв. В Прага съветските танкове ги боядисаха в розово и станаха артефакт… Аз не казвам, че трябва да се изтрие миналото, но трябва да се преосмисли. Защото ако това не се случи, миналото се превръща в бреме, което ни тегли назад, не ни дава възможност да гледаме към бъдещето и да го направим по-добро за следващите поколения българи."

Снимки: Венета Николова, Елена Каркаланова, Facebook / Jana Iakovleva