В първата част на разговора с проф. Здравко Попов, посветен на Балканите през 2023 г. той коментира отношенията между България и северната ни съседка Румъния. Посочен бе, трайният логистичен проблем по границата, заради засиления трафик, породен от агресията на Русия в Украйна. Бившият дипломат от кариерата и настоящ преподавател в Софийския университет определи българо-турското добросъседство, като геополитическа съдба. Завъртайки часовниковата стрелка на Балканите от север на юг разговорът ни отведе към българо-гръцките отношения през 2023 г., които в София и Атина бяха определени като пример за стратегическо партньорство.

"Трябва да кажем, че Гърция е добър пример за това, как се защитават и отстояват национални интереси. Тя е един ясен пример за това, че националният интерес е част от тяхната идентичност, национална сигурност, проект за бъдеще, ако щете проект за оцеляване в един много сложен глобален свят, със сложни съседи. Ако ти си в състояние да кооперираш с тях по отношение на националния им интерес, много бързо нещата ще се случват. Когато обаче държиш на някакъв свой национален интерес, ако не е в синхрон с техния понякога нещата се забавят."

Проф. Попов отхвърли хипотезата, че обсъжданият от България, Гърция и Румъния проект за изграждане на транспортен коридор от Солун през "Виа Егнация" и по Черно море до пристанищата Бургас, Варна и Констанца е още едно трасе, което обезсмисля Коридор №8 от Черно море, през Северна Македония до албанското пристанище Дурас.

Коридор №8 трябва да бъде изграден, защото е много ясен европейски проект. Но изисква базисно балканско сътрудничество и интересите на страните участници трябва наистина да съвпаднат, за което е нужна сериозна дипломатическа работа, каза експертът.

Следвайки незавършения все още Коридор №8, разговорът за българската балканска политика стигна до Северна Македония. Според проф. Попов конституционното непризнаване на българската общност ще тегне като голямо бреме за Северна Македония.

"От една страна отворени врати на Европа, от друга страна - в момента ние сме смалили натиска върху тях, доколкото част от тези изисквания са станали общоевропейски с намерението и желанието Северна Македония да намери този верен път, за да освободи огромната си надежда да бъде европейска страна, а с това да освободи и проблема с Албания. Защото тези вътрешнополитически въпроси тегнат върху съседа Албания, върху Балканите, върху Европа. Може би търпението на Албания и на Брюксел в един момент ще бъде изчерпано и нищо чудно да променят този пакетен подход, т. е. да депакетират двете страни и да пуснат Албания да се движи сама в преговорния процес. Македонските колеги, трябва сериозно да мислят по този въпрос. Те могат да се държат инатливо по отношение на българската общност, но тази инатливост може да се окаже спъни камък и за тяхното бъдеще в ЕС."

Съпоставяйки пътя на Сърбия и Северна Македония към ЕС, анализаторът подчерта, че заради геополитическите вектори в света, в Източна Европа и Близкия Изток, Брюксел и Вашингтон трескаво да търсят формула за ускорена интеграция на Западните Балкани в ЕС.

"САЩ превърнаха Балканите в приоритет на своята външна политика в последните години и то се почувства ярко в нашите страни. Основният външнополитически интерес на САЩ по отношение на Балканите е свързан със сигурността. Следователно, този въпрос за сигурността не може да спре някъде като полуоборот, само с членство в НАТО. Защото да, по-голямата част от страните, без Сърбия и Босна, са членове вече на НАТО. Но трябва да се направи и другата част от полуоборота. Тоест интеграцията да бъде наистина и континентална по отношение на всички останали азимути. Затова ускорено се търси някаква нова политическа конфигурация в Северна Македония, която би могла да премобилизира политическия елит на Скопие, да вземе малко по-бързо и делово отношение в интеграционен план."

Независимо кой е на власт в Белград, той трябва да се съобразява с раздвоеността на сръбското общество по отношение евроинтеграцията на Сърбия, подчертава проф. Здравко Попов. Има една увеличаваща влиянието си гражданска група, която е проевропейска. Но доминира националистична общност, ориентирана към Русия и славянството. Президентът Александър Вучич трябва да задоволява и двете странина своето общество – посочва професорът в анализа си на ситуацията на Балканите през 2023 г.:

"Да казва, че търси своята европейска перспектива на бъдещо членство в ЕС. Но трябва да удовлетворява и другата част. Съществува и проблемът Косово. Каквато и политическа конфигурация да дойде в Белград, тя трябва да играе тази сложна игра. Не може да застане само на едното или на другото, защото вече се видя при Милошевич какво би се случило, ако се вземе една единствена страна. Но се разбира, че този модел да станеш член на ЕС, като преминеш през гаранцията НАТО не работи. Всички наши страни, които тръгнаха към ЕС трябваше да минат първо през изпитанието членство в НАТО. Това беше формулата – първо сигурност, след това икономика, демокрация и всякакви други неща. Това Сърбия не може да го допусне. Защото дори проевропейските сили там няма как да забравят спомена от войната и бомбардировките и тази силова намеса на НАТО в региона. Така че Сърбия е сложен казус. От една страна, Европа не може да си позволи тя да стои като някакъв анклав извън общото пространство. От друга, традиционните пътища за членство не трябва да бъдат прилагани към Сърбия, защото тя реагира винаги отрицателно на тези модели за интеграция. Трябва да се намери някакъв по-различен ключ.  Може би новата Еврокомисия след изборите следващата година ще търси такъв начин, но аз мисля, че едва ли Брюксел някога ще се откаже да интегрира Сърбия в Европа."

"Запитан, къде е мястото на българската общност в Сърбия, гледана през концепцията за„Сръбския свят“ на Балканите, проф. Попов изтъкна, че българската общност в  Сърбия трябва да се защитава чрез междуправителствени канали, по които да ѝ създадем равнопоставеност. Той изрази надежда, че въпросът за българските общности на Балканите ще бъде преосмислен в инициативата, обявена от външния министър Мария Габриел за създаване на нова външнополитическа стратегия на България.

Вижте и първата част на темата:

• По часовниковата стрелка на българската балканска политика през 2023 г.