Неизменно навръх Нова година на българската трапеза присъства баница с късмети. Традиционното за страната ни ястие се състои от навити или наредени на пластове листи тесто с плънка от сирене, яйца и масло. Може да бъде и с различни видове месо, праз, спанак или др. Баницата се разрязва в празничната нощ и на всеки от семейството се пада "късметът" му за следващата година.

Някога българката е наричала за здраве, благополучие, успехи и плодородие начупени клончета от дрян с различен брой пъпки, които с любов е скривала между грижливо разточените кори. С времето традицията се променя: появяват се най-разнообразни на външен вид и материали късмети със сериозни или шеговити пожелания, сменя се и мястото им – днес те най-често се забождат отгоре върху баницата.

Най-желаното – рожба, любов, нов дом, здраве, пари, щастие и др. пожелава и младата Диана Михова. Тя обаче е избрала необичаен начин да поднесе своите късмети за баница. Както всичко хубаво, те се раждат спонтанно:

"Идеята беше на моята леля, която се занимава с народни танци и искаше да подари някакви по-забавни подаръчета на своите приятели. Тя искаше просто да ги нарисувам, но аз съм художник и дизайнер и не мога да направя нещо просто така. Затова се захванах първо да ги стилизирам до проста форма, а после ги векторизирах с програма."

Късметите на Диана Михова привличат не само с нестандартната си форма във вид на силуети, но и с изобразените върху тях моми и момци с народни носии от различни фолклорни области на България. Този избор не е случаен:

"Оказа се, че много хора всъщност нямат представа за автентичността на носиите спрямо областите. И самата аз съм доказателство за това, защото нямах голям интерес, докато не започнах да ги правя – признава Диана Михова в интервю за Радио България. – Исках максимално да предам тяхната автентичност. Гледах от оригинални модели, някои на повече от 100 години. Консултирах се и с хора, които разбират от тази тема. Благодарение на тези късмети самата аз научих повече за носиите в България, за което много се радвам."

Най-трудната част в изработката се оказват гърбовете на фигурите.

"Искахме всеки да може да види каква е носията отпред и отзад, как изглежда самото облекло. В интернет и в книгите няма много снимки и дори на места съм използвала и въображение, като гледам някоя снимка или модел отстрани да се опитам да си го представя отзад, особено за мъжките костюми. За една от мъжките носии дори звънях в музей да питам за повече информация, защото тук става въпрос за достоверност, а не просто за снимки на носии" – споделя Диана.

Резултатът действително впечатлява. Детайлите са пресъздадени изключително прецизно, за да може всеки да се докосне до изяществото на изработката и майсторлъка на българката. Всъщност, първо се раждат 12-те момичета, но Диана Михова решава, че те стоят самотни на баницата, затова създава и мъжките еквиваленти на женските носии. Шрифтът, с който са изписани наименованията на народните костюми и пожеланията, също е авторски.

А какво по-хубаво от това върху българска баница да извият кръшно хоро моми и момци с народни носии? Ами самата баница! За Диана Михова най-вкусната е бабината – с дърпани домашни кори.

Новогодишна дърпана баница

Продукти:

600 гр. брашно за баница

3 яйца

1 ч. л. сол

1 с. л. олио

1 с. л. оцет

250 мл. топла вода

200 гр. масло

250 гр. сирене

2 с. л. кисело мляко

Начин на приготвяне:

Две от яйцата се разбиват и към тях се прибавят водата, солта, оцетът и 1 с. л. олио. В брашното се прави кладенче и се излива сместа. Замесва се тесто, което се бие около 50 пъти. Разделя се на 6-8 къса и се оформят топки. Маслото се разтопява и топките се поливат с него като се потупват. Покриват се с фолио и се оставят 30-35 минути. Корите се дърпат, слага се плънката от останалото яйце, сиренето и киселото мляко и се навиват. В тавата се поставят "на охлюв". Пече се на 180 градуса в предварително загрята фурна за около 25 минути.

Снимки: Ивелина Чолакова