"Вечерта протичаше добре. Това беше в реда на нещата. В края на краищата беше Святата нощ… На тоя ден ми беше отредена една важна роля. Може би най-важната: тази на Дядо Коледа" – така започва разказът "Желанието, което Дядо Коледа не можа да изпълни" на българина Веселин Портарски. Всяка прилика с действителни лица и случки е напълно реална, преживяна и описана от самия автор. Историята дава и заглавие на петата поред книга на Веселин с коледни разкази, която вече е на немския книжен пазар. В интервю за Радио България писателят определя текстовете в нея като хумористични истории, в които си прави шега с културните разлики между народите. А той добре познава тези различия.

Роден и израснал в София, Веселин Портарски завършва 91 Немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов" и продължава образованието си в Берлин и Амстердам, където завършвас отличие магистърска си степен по икономика.

"След като завърших, първата ми работа беше в търговската дирекция на издателската къща "Бурда" в Москва. После близо десет години работих към ФИФА, където продавах ложите за Световните първенства по футбол и сега, последните пет години, "служа" на България, като помагам на български био-производители да въведат продуктите си в големите вериги в Германия, Швейцария, като цяло немскоговорящите страни и на някои други международни пазари. Животът е пъстър и гледаме с какво може да сме полезни един на друг" – казва с присъщата си усмивка в гласа българинът.

И когато говорим за българско био-производство може да сме горди, че сме конкурентноспособни на чуждите пазари. Отлично е качеството, казва ни Весо, но липсва знание, как се водят преговори, за да се озовеш на тези пазари. "Може би затова са и хора като мен", отбелязва той.

След годините прекарани в Москва и Цюрих, през 2013 г. Портарски отново се завръща в Берлин и все повече време отделя на своята страст – писането. В Германия печели конкурс за перспективни млади автори и става първият българин, допуснат до курс по творческо писане, воден от нобеловата лауреатка Херта Мюлер. Не пази добри спомени от срещата им, защото признава, че изворът на вдъхновението им е коренно различен. Неговите истории са породени и носят радостта, а нейното – болката от репресиите в Румъния, родната ѝ страна, и емигрантския живот. През 2015 г. излиза първата му книга с разкази на немски език – "Най-големият оргазъм на Балканите". Тя е последвана от "Виното, което не биваше да бъде пито" (2017 г.) и "Прочутите" (2019 г.). През лятото на 2021 г. излиза дебютната му стихосбирка "Рoems from around the world", написана на английски език в опит да улови духа на всяко посетено от него място по автентичен начин със стих. Книгата е илюстрирана от известния немски артист и художник Джонатан Мийс. 

А новата книга връща Веселин Портарски в студентските му години в Берлин по Коледа и в образа му на Дядо Коледа.

"В университета в Берлин професионално можеш да работиш като Дядо Коледа, т.е. организацията те наема и ти "дава" 16 семейства. В коледния ден имаш по 30 минути на семейство да им раздадеш подаръците, да попеете заедно коледни песни, да си поговориш с децата за добрите и нетолкова добрите им дела през годината. Аз обичам децата и заниманията с тях. От друга страна в България моята майка винаги създава такъв стрес с подаръците и подготовката около празника, че си казах: Защо да не го преживеем по по-лек начин този момент? Не на последно място се получаваше добро възнаграждение, така че да изкараш Нова година на хубаво място с близките си след това. Първоначално започна като на шега, но го правих шест години, по време на цялото си следване. Като в началото ми разпределяха само семейства, впоследствие ми даваха да посещавам болници, детски градини, старчески домове. И на база на тези срещи се получават интересни ситуации" – спомня си днес Весо, който с присъщата си лека шеговитост разказва и до днес на чуждестранните си приятели за Дядо Мраз, който е носел подаръците в България преди 1989 г. При това не на 25 декември, а в нощта на Нова година.

И така за кратко време се раждат не една и две написани забавни коледни истории, които получават известност в немскоговорящите европейски страни след публикации в списание "Шпигел" и в две от антологиите на швейцарското издателство "Диогенес", заедно с разкази на Паулу Коелю, Антон Павлович Чехов и Ернст Теодор Амадеус Хофман. За първи път пред Радио България Веселин Портаров съобщи, че още следващата Коледа хумористичните му истории с белобрадия старец ще излязат и на родния му български език.

А дотогава предстоят още лични срещи с публиката му. Поредната от тях е на 14 декември в градската библиотека в Магдебург, Германия под надслов "Този път няма да си подаряваме нищо". Събитието започва от 17:00 часа местно време с вход свободен и се организира със съдействието на Българския културен институт в Берлин, а неговият директор Борислав Петранов лично ще присъства на литературното четене.

А желанието, което Дядо Коледа не успя да изпълни за Веселин и семейството му, сякаш се оказва живот в България. Въпреки опита отпреди само година.

"Аз все пак съм "излязъл" навън на 19 години и по-скоро съм се оформил тук. Свикнал съм на начина на живот, без да прозвучи високомерно, в по-цивилизовани страни.Като ме питаха приятели "как се чувствам (в България бел.ред.)?" аз им отговарях – "като животно, пуснато от зоопарка в джунглата". Това също е предмет на моите истории. Успях да напиша една книга в България, която ще излезе юни месец 2024 г. със заглавие "Унгарски танци на Тенерифе". В нея показвам начина, по който аз изживявам България. Човек "събира" известна дистанция, когато живее толкова дълго време и сравнява местата. Вече не е въпрос на родно и на чуждо, а по-скоро гледаш на всички тези места с техните реални минуси и плюсове. В началото трудно се преодолява носталгията, но след десет или двайсет години, а аз вече съм 30 години в чужбина, човек почва да разбира, че родината му е светът, че границите са нещо относително, че политиците защитават своите си интереси и често настройват хората един срещу друг, но ние сме едни и същи навсякъде като хора. И това, което ни обединява е, че всеки има сърце и душа. Разбира се, България е моята родина, езика, на който говорят родителите ми, страната, в която съм се влюбил за първи път. Тези спомени винаги ще са в мен, но отношението между хората, битието с неговите особености е нещо много различно. И не можах да почувствам, че мога да живея в България така, че да се чувствам пълноценен за себе си и близките си" – признава днес българинът.

За него Берлин е мястото. Градът, събрал в себе си целия свят, пъстрота и уважение към различния до теб. Място, което напълно оправдава девиза си "Живей и остави другите да живеят"– казва ни Веселин, който по Коледа си пожелава само едно:

"Основното желание, мое лично, е любовта да ме води в моите действия, истината в моите думи и радостта в моите мисли."

 Снимки: FB / Veso Portarsky Весо Портарски