Въведение Богородично е един от дванайсетте големи християнски празници, чествани и от православната, и от католическата църква на 21 ноември. Българската православна църква го отбелязва особено тържествено като Ден на християнското семейство и младеж, затова и в страната ни е сред най-почитаните зимни семейни празници, когато цялото домочадие ходи заедно на литургия.
Семейното черкуване символизира влизането в храма на тригодишната Мария, бъдещата Божия майка и напомня на родителите за духовните им задължения към децата.
Според Христовото учение, семейството се сравнява с Църквата, като неин умален мащаб, отбелязва отец Божидар Маринов от столичния храм "Въздвижение на Светия Кръст Господен" в интервю за Радио България.
Какви са предизвикателства пред християнското семейство днес, когато надеждата за един по-добър свят отстъпва често пред несигурността?
"Има много възгледи за семейния живот, но християнското семейство има за свой образец Божия план за човека – казва отец Божидар. – Любовта на Бога към членовете на църквата е както и любовта между съпрузите, а съпружеството апостол Павел нарича велика тайна. Едно семейство е дотолкова християнско, доколкото се приближава или вписва в този план Божий, а това означава, че двамата съпрузи ще бъдат една плът. В Библията пише: "Ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и ще бъдат двамата една плът". Ето такава е християнската представа за брака и тя се основава на разбирането, че мъжът и жената трябва да се разглеждат като един организъм, като единен съюз на всички нива, което ги прави да се чувстват пълноценни един към друг. Затова и когато извършваме тайнството Венчание, ние казваме накрая, че всъщност оттук нататък младоженците вече са един човек, една плът. Важно е да помним и да знаем, че каквото се сади сега – такова ще се събира след години."
В православната традиция родителите имат нелеката задача в семейството да възпитават децата си, да ги научат да различават доброто от лошото, но и да ги запознаят с християнските ценности:
"Като деца на Адам и Ева, всички сме заквасени в кръвта си с греховното увлечение, но нашата кръв пък се заквасва с Христовата кръв в Светото причастие – подчертава отец Божидар. – Това става, когато се причастяват всички заедно и родителите, и децата. Така децата се учат и затова наричаме този празник Ден на християнското семейство и младеж, защото в лицето на светите Йоаким и Анна и тяхната дъщеря Пресвета Богородица виждаме идеала за семейство, притежаващ всички нравствени ценности, пълна отдаденост на Божията воля. Молитвата, смирението, послушанието – това е християнското семейство – общност от двама съпрузи, които са едно, заедно с децата и всички те са едно с Христос."
В енорията на храма "Въздвижение на Светия Кръст Господен" свещениците обръщат специално внимание на младите хора, на младите семейства. Разбира се, и по-възрастните енориаши не остават без грижа. Откакто е отворен храмът, повече от шест години има неделно училище за децата. "Работим непрестанно и с техните родители, с младите от енорията", изтъква отец Божидар. По думите му, когато едно семейство е възпитано в духа на Православната църква, то живее по-спокоен по-ритмичен и уреден живот. Всички в него се научават да спазват постите, да живеят според църковния календар, според празниците на църквата и животът става подреден.
"Това е живот в пълнота – отбелязва отец Божидар. – Още когато се оженят двама млади, ние по време на самото Венчание им казваме, заповядайте в храма още следващата неделя и за да се причастите заедно, и за да се подготвите, да се научите да живеете в Църквата. Не напразно и бракът, и кръщенето са били част от Светата литургия в древността, за да може, когато двама млади се венчаят или когато се роди дете, то да бъде кръстено. По този начин цялата църква да го припознае като свое, в своята общност и съответно пък съпрузите и детето да се запознаят с тази църковна общност. Това е много важно за нас и затова, когато кръщаваме дете, винаги казваме – елате, доведете го при първа възможност на литургия, на първо причастие и след това заповядайте всяка неделя. И слава богу, нашият храм е пълен всяка неделя с млади хора и с причастяващи се деца."
Снимки: vazdvijenie.bg, Дарина Григорова, БТА
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..