Излезли като от приказка, каляските на Третото българско царство ни пренасят в едно не толкова далечно време, в което реалните картини се преплитат с грижливо пазените въображаеми образи от детството. Едно пътуване в историята, но и в невинния свят на първите години на всеки от нас предлага Музеят на коня и конния спорт, разположен на територията на Тракийския университет в Стара Загора.

Третата българска държава живее в промеждутъка между две събития, белязали с различен знак историята ни – Освобождението от Османско владичество (1878 г.) и окупацията от съветските войски, наложили социалистическия режим (1944 г.). В този период се изгражда новата българската държава, а начело й застават личности с аристократично потекло. Някои от атрибутите, свидетелстващи за ранга и произхода им, се съхраняват в старозагорския музей. След 9 септември 1944 г. те били “поверени” на безпощадното време в някогашните царски конюшни, където молци прояли траурното покривало на княза, а дървояди – материала, от който френските майстори изработили каляската му.

Спасени и реставрирани, шедьоврите на западноевропейски и български производители на карети, файтони и кабриолети днес могат да бъдат видени в открития през 2010 г. музей. Първата спирка в тази виртуална разходка е пред каретата на княз Александър Батенберг, създадена през 1891 г. от известния парижки майстор Анри Бендер по поръчка на Народното събрание.

“В тази карета са пренесени тленните останки на Александър Батенберг до новопостроения през 1897 г. мавзолей в София – разказва Стойко Стойков, уредник на музея. – Тя е направена съобразно стила на 19-и век с двойна ресорна система, позволяваща достигане на максимален ъгъл при завоя, за да не се преобърне купето. Тук имаме траурна попона с монограм на княза, оригинални фенери, работили първо с масло, а по-късно на газ, луксозен вътрешен интериор с френска тюркоазена тафта и с орнаменти от седеф. Всичко това говори за едно царско величие, което е притежавал Александър I Батенберг.”

До каретата – сякаш истински, на пост стоят двама гвардейци в оригинални униформи, чийто дизайнер е самият княз. Традицията, която води началото си от личната охрана на Александър Батенберг, днес има свой втори живот пред президенството.

“Ненапразно тъмночервените униформи с кожени калпаци, орлови пера и кожени ботуши с шпори печелят първо място по красота и изящество на Балканското изложение в Лондон – продължава разказа си уредникът. – Това са кавалерийски униформи, тъй като кавалерията през 19-и век е била най-престижният род войска. Съхранена е хусарската традиция на Прусия с гайтаните и ширитите отпред, докато пискюлите напомнят дрехите от Априлското въстание.”

Следващият експонат в музея е карета, която английската кралица Виктория подарява на цар Фердинанд.

“Венец в държавническата дейност на Фердинанд представлява обявяването на Независимостта на България от Османската империя на 22 септември 1908 г. – казва Стойко Стойков. – В резултат на това турският султан Абдул Хамид II му подарява валтрап и конска ездова амуниция със сребърни стремена, инкрустирани с неговия монограм (т.нар. султанска тугра). Ръчновезаният с красива метална нишка валтрап е изработен с ориенталска прецизност и изящност – знак за признанието на турския султан, че България вече е независима и тръгва по своя европейски път на развитие.”

Докато разказва историята на монарха, на чиято всестранна личност прилягат определения като орнитолог, ентомолог, дендролог, уредникът се спира и при каретата, на която се возят младоженците цар Борис III и царица Йоанна Савойска, и при каляската, закарала принц Кирил Преславски и принцеса Евдокия на сватбената церемония.

“Каретата, транспортирала принца и принцесата, носи името на германския град Ландау – добавя Стойко Стойков. – Тя е четириместна с гюрук и има извита форма като ладия – гъвкава, елегантна и вози много леко. Отличава се с нисък борд, за да могат да се виждат красивите дрехи на царските особи, както и те да имат по-пряк досег с хората, които ги посрещат. Символичната й дръжка представлява легнала осмица с корона по средата, символ на безкрайността и на монархията. До нея виждаме герба на Царство България.”

В Музея на коня и конния спорт в Стара Загора са изложени също файтоните и кабриолетите, които изключителнят български майстор Мито Орозов изработвал за царската фамилия в работилницата си във Враца. Негово дело е малката царска шейна, а на синовете му Пейко и Тодор – детската каляска по поръчение на царското семейство за рождението на престолонасленика Симеон II. 

Своето заслужено място тук намира и една изписана каруца с флоралните мотиви от добруджанския край – сякаш дошла с “Песента на колелетата” на Йордан Йовков. Тя била собственост на български мюсюлманин от село Бояна, наричано в миналото Кокарджа.

Освен да помечтаят за романтичното време, когато по градските павета се чувал тропот от нозете на пъргави коне, посетителите на музея ще могат да научат интерсни факти за създаването и селектирането на български породи благородни животни, за развитието на коневъдството и на конния спорт по нашите земи още от древността. Разбира се, ще видят и снимката на легендарния арабски жребец Момент, който се родил и отрасъл в държавното стопанство “Кабиюк”, но бил продаден през 60-те г. на миналия век в Съединените щати за половин милион долара.

Текст: Диана Цанкова (по интервю на Мила Маринова от БНР Стара Загора)

Снимки: uni-sz.bg, Емил Енчев (БНР Стара Загора), Facebook /Тракийски Университет